„Лолита, светлина за живота ми, огън за слабините ми. Мой грях, моя душа. Ло-ли-та: връхчето на езика прави три стъпки по небцето, на третата се блъсва в зъбите. Ло. Ли. Та.“- Така започва романът на самооправданието, четивото на влечението към младостта и забранената любов между ефирността и средната възраст, ухаеща все повече на нафталин и кисело вино.

Всеки посяга към тази книга с чисто любопитство: С какво едно младо девойче би привлякло вниманието и интереса на един мъж в напреднала възраст? Разбира се, че чрез всичко онова, което отдавна се е сбогувало с неговия живот- жизнеността, тръпката, младата, непорочна плът и наивността преди съзряването.

Темата тежи, дори да не бъде произнесена на глас. Нейната същност носи отвращение, гняв, болка и морална непримиримост. Щеше да бъде твърде оптимистично, ако бяхме започнали следващото си изречение с „Ежегодно“- не, случващото се е ежедневно.

Ежедневно се наблюдават случаи на насилие и опит за каквато и да е комуникация с непълнолетни с цел задоволяване на собствените сексуални нужди. В ясно изразения фетиш към младостта всъщност се крие най-голямата омраза към нея, нейната природа, външност и характер.

Педофилията не е чужда както на миналото, така и на настоящето. С болка бихме казали, че няма да бъде чужда и на бъдещето, което започва да показва своя напреднал процес на гниене във всеки един ден. Каквото и да кажем, когато и да го кажем, докосването до реалността става все по-парещо и оставящо следи за цял живот.

В тази тема науката, етиката и правото се преплитат, но в нейния център винаги остава закрилата над детето. Много хора подминават с присвити от ужас очи тази тема, не осъзнавайки, че проблемът става все по-плашещо глобален, често срещан дори сред нашите близки.

Тъмната страна на педофилията е толкова непрогледна, че под чаршафите на вечерната рутина на всички самотни души на зряла възраст дебне едно забранено желание, което рано или късно прераства в немислимо действие, подтикнато от болния и изкривен от порнографията и вулгарната проза ум.

„Сутрин тя беше Ло“

„Тя беше Доли в училище. Тя беше Долорес върху пунктира на бланките. Но в моите прегръдки бе винаги: Лолита.“- Съвременната Лолита обича социалните мрежи повече от новите си дрешки, купени с любов от обичните мама и тате.

Съвременната Лолита е затворена като птичка в клетка от алгоритъма на своите най-често използвани приложения, в които всеки ден изкачат нови трендове, които могат да бъдат както безобидни, така и по-екстремни. Социалните мрежи кипят от разнообразно съдържание, което привлича както умилените лица на любимите лели и чичовци, така и интереса на хората, стоящи в сенчестата страна на публичността.

Обикновено това са профили, зад които застават индивиди предимно от мъжки пол, като по никакъв начин, в тази извратена плетеница, не можем да изключим и представителки на нежния пол. Но процентът на последните сякаш е по-скромен и то, може би поради факта, че голяма част от тях ежедневно попада в капана на домашното насилие.

С трудно и изолирано детство зад себе си, въпросните, на пръв поглед, учтиви „чичковци“, се представят твърде любезно на подрастващите, започвайки с мили обръщения, обикновени въпроси с цел опознаване, докато тяхното сексуално желание не надделее и изкара на повърхността тяхната тъмна, извратена страна. Отхвърлен от своите вече застаряващи връстници, индивидът използва всякакви изкусни лъжи за своята външност и възраст с цел, да успее по най-успешния начин да привлече вниманието на малкото момиче или момче.

И ако поредната рибка се хване на кукичката, идва големият парадокс: Колкото и да е по-напреднало в технологиите, младото поколение все още се радва на вниманието, идващо от фалшивата фасада на самотната душа. Забравили да избягат навреме, младите са лесно уловима плячка, която става все по-привлекателна със своето доверие, докато въпросният (не)човек не предложи среща отвъд виртуалната реалност.

И тук очакванията се сриват. И тук започват гнусните коментари по адрес на децата ("Тя / Той си го просеше") ("Погледнете ги как се държат. После що имало изнасилвания..."). И тук може да дойде немислимото. Съвременната Лолита носи свое друго име в реалността, но в лапите на педофила, тя може да бъде просто Ло, може да бъде „котенце“, може да бъде „зайче“ и какво ли още не.

Съвременната Лолита твърде често избягва недораслите си връстници, стремейки се към забраненото, което е все по-привлекателно и сладко. Съвременната Лолита търси своя по-голям принц, който ще ѝ покаже света, за който дори нейните родители не са мечтали...Или поне тя така си мисли.

Неговият образ

Педофилията е събирателен грозноват образ, който излиза отвъд митовете и легендите, и започва да се разхожда по улиците, и за по-лесно- в социалните мрежи. Но в едни по-добри утрини, педофилията решава да сложи маската на „симпатягата“, който желае всичко, което диша, да бъде задушено в прегръдките му, а гласът- приглушен от дебелашките му целувки.

Ние всички го знаем като „свестният пичага“, с естествена слабост към красотата, естетиката…И младостта. Той пие бира с нас, шегува се, сутрин става рано за работа, но в момента, в който затвори входната врата след себе си, нормалността се изпарява, а жадният прокажен звяр започва да вие, подбуден от своите сексуални извратени фетиши.

Той е наш приятел, роднина, колега, работодател и дори, може би, нашият партньор. Неговото детство крие своите тъмни тайни, които моделират неговата жадна за млада плът страна.

Неговото минало е пълно с атипични модели на подражание, изкривена нормалност и забранени образи, в които неволно се е влюбвал и желаел. В периода на своето израстване, невъзможността, да достигне до здравите модели на интимността и нейните граници, е налице, а самотата го залива като нежеланата бурна вълна на спокойния лазурен бряг.

Неговата настояща привлекателна външност e използвана с цел, безопасност, доверие, надеждност и моментално пробуждане на симпатия. Често проявява високо ниво на емоционална интелигентност, което може да разтопи дори младежкото все още неопитомено от зрелостта, сърце.

Обществото подсъзнателно свързва неговия образ с доброта, почтеност, подминавайки съвсем небрежно факта, че той продължава да бъде години наред сам, отхвърлящ своите потенциални обожателки и бягайки от всичко, което се завърта около неговото ЕГН.

Неговият образ може да се носи по течението на две вълни- в тази на своите успехи и адаптация в нормалността на обществото, и в другата, в която се опитва да утоли жаждата си, търсейки два пъти по-малки на възраст лица в социалните мрежи. Това го пали, това го привлича, с това живее всеки ден, без никой да подозира колко прокажена всъщност е неговата изолация.

На фона на остарелите стереотипи, които до ден днешен се смятат за по-масово разпространени, образът на успешния и възпитан типаж, положително се изплъзва покрай дебелия и вечно сочещ показалец на обществото. Атрактивността на индивида е неговият най-силен коз с цел, да се избегне лесно неговото разкриване.

Благодарение на своята работна среда и приятелски кръг, вълкът с овча кожа се самонавива, че е добър, чаровен и морално натоварен човек, но в момента, в който неговото внимание съвсем леко се насочи към невинната младежка (детска) плът, тази овча кожа пада. Не се подвеждайте по неговото демонстриране на емпатия- той всъщност не я притежава истински.

Той има опит, който го учи да разбира своята жертва, знае много добре как да я ласкае и да я манипулира. С едно намигване, лека доза инфантилност и конска убийствена доза чар, този човек е способен да накара всяко наивно момиче или момче да бъде в краката му, между тях и дори да го накара да се опита на намери своя път към сърцето му.

Той може да бъде доброто, възпитано момче… Но кой харесва в днешно време такива? Светът е месомелачка, която смила макар и привидна, всякаква доброта, оставяйки една неугледна и неприятна маса от чувства, надежди и емоции.

Колкото по-лошо „момчето“, толкова по-пълно сърцето на детето. Скъпи подаръци, бунтарска външност и добре филтриран богат речник. Уважаеми дами и господа, това е простата схема на „чаровния“ ловец на детски сърца и глави.

Защо се фокусирахме върху този образ? Историята познава от множество случаи, документирани по новините, образи с отблъскващ, застаряващ външен вид, с който можем само да плашим децата си при направена пакост.

Почти никой от нас, обаче, не си дава сметка, че педофилията може да извади от вехтия си гардероб и една привлекателна външна фасада, която привлича младо и малко по-голямо, омайва с интелигентност, кариера и характер, който много млади хора не откриват в своите връстници.

Нуждата от доминация и научаването на житейските уроци колкото може по-рано, са факторите, които подтикват младежите да се впуснат в една главозамайваща комуникация, която твърде често не приключва като детската приказка с щастлив край, която съвсем скоро техните майки са им чели за лека нощ.

Що е то „Ефект на ореола“

Този психологически механизъм действа все по-тенденциозно в ерата на дигиталните преживявания. Човешкият мозък е устроен така, че да търси своите „преки пътища“ при обработка на дадена информация.

Ефектът на ореола е когнитивно изкривяване, което кара личността да си мисли, че отсрещният човек е перфектен и добър на базата на дори само една положителна черта. Несъзнателно на този човек му се приписват още и още положителни качества, поддържайки една илюзия на комфорт, и безопасност.

Привлекателността се асоциира със здраве и морал, докато нетипичният или занемарен външен вид, отключва една защитна реакция на моментално бягство от потенциалния проблем, който непривлекателният типаж може да създаде.

Една ужасна статистика

Няма да си позволяваме да даваме точни цифри, защото тук става въпрос за силно стигматизирана и много често табуизирана тема. Все пак можем да кажем, че изследванията в психиатрията и криминологията дават някои интересни заключения:

Процентът на мъжкото население, склонно към педофилия, нараства всеки ден, докато при жените данните са малко по-ограничени (по-нагоре дадохме своето мнение). Не всички хора с такива импулси извършват крайни престъпления- част от тях никога не действат дръзко върху тези свои импулси, а търсят алтернативни терапии за тяхното контролиране.

Но на фона на последното заключение, дреме една истина и тя е, че поради склонността на населението към по-млади момичета и момчета, самотата се превръща в масова тенденция, естественият прираст намалява, а смъртността се покачва все по-рязко.

Апелът към всички Вас, които четете това, е да комуникирате с децата си (ако имате такива), да следите активно техните интереси и забелязвайки дори и най-малката нередност, да им предложите рамо, съвет и опит да ги изтеглите от отровната помийна яма, в която може би ще паднат някой ден.

Ще се повторим и дори ще се потретим- извратеният фетиш към малолетността не е романтичен жест- той е омраза към себе си и цялото подрастващо поколение.