„Днес хората искат всичко да се обясни. Но ако е възможно да се обясни картина, това вече не е изкуство.“- казва един от основоположниците на импресионизма- Реноар. Понякога изкуството не иска обяснение, защото е уникално и далечно от всякакви предразсъдъци и логически връзки, които доскучават на ценителите на красотата, и естетиката.
Любителят на изкуството вижда света отвъд неговата сива реалност и дори създава свой чрез нови цветове, образи и концепции. Повече за това, как влияе осмото чудо на света върху човешкото възприятие можете да прочетете по-надолу в статията.
Изкуството като емоционален резонанс
Вътрешният порив на човека е отразен чрез изкуството, което служи като огледало на всяко чувство, мисъл тревога, мечта и преживяване. Образ, звук, движение, дума, цвят – всичко това улавя всеки аспект и движение на човешкото съзнание и го пресъздава по един красив и причудлив начин.
Слушайки или гледайки произведение на изкуството, нашето възприятие се слива с всички емоции, които е изпитвал творецът, създавайки своя уникален сам по себе си шедьовър. Слушайки сърцераздирателна балада, Вие ставате свидетели на сцена, в която главният персонаж излива душата си в празен лист заради своето разбито сърце и самота.
Вглеждайки се в картината „Писъкът“, съзерцаващият попада в съзнанието и халюцинациите на Едвард Мунк мигове, преди да му хрумне идеята за своя проект. „Може да е нарисувана само от луд“- споделя Мунк по-късно в разговор. Паническата атака, която е преживял художникът в този момент е споделена не в кабинета на психолога, а пред много негови почитатели и ценители на експресионизма.
Ако Вие сте творци, ще разберете отлично колко емоции се влагат в сътворяването на нещо, което се възприема като изкуство и каква терапия всъщност е това.
Трансформацията на ума
Изкуството може да стимулира различни когнитивни процеси, като възприятие, памет, въображение, емпатия и критично мислене. Четейки поезия или проза Вие можете да направите асоциации с реална случка от Вашия живот и да свържете конкретен персонаж със себе си или с Ваш близък.
Вашето въображение е способно да си играе с различни познати образи, пейзажи познати светове по уникален начин. Гледайки филм, слушайки песен или четейки книга, Вие влизате в главата на Аз-а, радвайки се на всяко негово постижение, и скърбейки с него заради поредното разочарование.
Изкуството води до саморефлексия– обръщане към себе си, своите душевни пориви, радости, страсти и тревоги. То стимулира човека да започне да се разбира и да се вглежда в своята същност.
Изкуството като социален критик и културна ценност
Още от древността изкуството е форма на колективна памет, отразяваща бита на хората и техния живот в радост, и тъга. Пещерните рисунки, които можем да видим в много пещери в страната, са сведение за това, какъв е бил поминъкът на онези хора, живеещи в сурови пещерни условия, за които съвременният човек не би помислил.
Иконите, народните песни и завладяващите шевици са символ на една културна идентичност. Песните се създават по седенки, по полета, по празници, пред печката и т.н.
Изкуството може да бъде и форма на бунт срещу неравенства, утвърдени норми, табута и изградени социални структури. Уличното изкуство (графитите) е послание към обществото, което символизира красотата зад всяка стара сграда, всеки тъмен ъгъл и едвам примигаща улична лампа.
Изкуството през вековете доказва колко гъвкаво и разпознаваемо може да бъде. Всеки ценител би различил средновековната картина от сюрреалистичната, българската народна песен от английската или френската, поезията на Шекспир от тази на Вазов или Яворов.
То може да създаде социална кохезия, но и представа за свое и чуждо. То създава диалог между вековете и различните култури и сближава хората в общности, в които могат да споделят опит, мнения и емоции.
Изкуството е събирач на символи, тонове, нюанси и думи и създава един обширен разказ за света и неговите хора. То го преструктурира и моделира по нови и нови начини, предлагайки на обществото избор, който ги вдъхновява и спасява.
