Има хора, за които асансьорът е проблем. Други не обичат височини. Това са страхове, които лесно можем да си представим. Но човешкият мозък понякога поставя червена отметка на места, за които никой не би предположил.

Фъстъчено масло, което докосва небцето. Кукли. Клоуни. Определени шарки. Прах. Дори телефон без обхват. На пръв поглед тези неща нямат общо помежду си. Освен едно– при някои хора те могат да предизвикат непропорционално силна тревожна реакция.

Това прави фобиите толкова любопитни: Страхът не се интересува особено дали обектът му е логичен. За мозъка една напълно безобидна ситуация може да се превърне в нещо, което трябва да бъде избегнато на всяка цена.

А зад необичайното име на всяка фобия стои различна човешка история. Понякога има неприятно преживяване, понякога научена реакция, а понякога няма очевидно обяснение защо точно този предмет или ситуация са се превърнали в източник на тревога.

Затова нека надникнем в онзи особен каталог, който никой не би искал да има– каталога на най-необичайните човешки страхове. Някои от тях ще звучат невероятно, други ще предизвикат усмивка, а трети ще ни накарат да се замислим колко сложна всъщност е човешката психика.

Днес, със страх и любопитство говорим за едни от най-странните фобии, които човешката психика може да обработи като такива. Днес говорим за най-големите страхове на хората, които на пръв поглед, може да изглеждат абсурдни, но дълбоко в нечие възприятие, образи и предмети могат да представляват сериозен проблем за комфорта и спокойния начин на живот на един човек.

Педиофобия

Куклите и манекените, които са символ на човешката естетика, доближавайки се до анатомията, телосложението и изражението на човешкия лик, могат да бъдат сериозно предизвикателство за волята и психиката ни. Педиофобията се описва като силен страх или изразена тревожност, свързани с кукли, като тук говорим за дискомфорт от физическо присъствие на кукла или за самата мисъл за нейното съществуване.

Възможните прояви могат да включват силно безпокойство, гадене, сърцебиене, треперене, напрежение, замайване и силно желание за бягство от мястото, където се намира въпросният обект. Тук има интересна психологическа особеност.

Някои кукли са направени така, че да наподобяват човешко лице, но същевременно очевидно не са живи.

Деипнофобия

Деипнофобията е термин, използван за силен страх или тревожност, свързани с храненето в присъствието на други хора, особено по време на общи хранения или вечери. Името произлиза от гръцки думи, свързани с вечеря и страх.

На пръв поглед може да изглежда странно човек да се страхува от нещо толкова обикновено като храненето с други хора, но подобна ситуация събира на едно място няколко потенциални източника на напрежение– разговор, внимание от страна на околните, необходимост да се спазват социални правила и усещане, че собственото поведение е наблюдавано.

Човек може да изпитва тревожност още преди самото хранене. Например покана за вечеря, ресторант или семейно събиране може да предизвика напрежение и желание за избягване.

Възможните прояви могат да включват изпотяване, гадене, затруднена концентрация, напрежение в стомаха, ускорен пулс или силно притеснение.

Ейзоптрофобия

Ейзоптрофобията е рядко срещан термин, използван за силен страх или тревожност, свързани с огледала или собственото отражение. Самото огледало е напълно обикновен предмет, но при човек с подобен страх то може да предизвика силен дискомфорт, напрежение и желание да бъде избягвано.

Интересното при тази фобия е, че страхът невинаги е насочен към самото стъкло или към физическия предмет. Понякога тревожността е свързана с това, което човек вижда в отражението, с усещането, че е наблюдаван, или с определени суеверни представи за огледалата.

Реакцията е индивидуална, като е твърде вероятно страдащият да изпита силно главоболие, замаяност, гадене, ускорен пулс или усещане за панически ужас.

Катисофобия

Катисофобията е термин, използван за обозначаване на силен страх или тревожност, свързани със сядането или необходимостта човек да седне. Тя е сред необичайните фобии, за които се срещат описания в популярната литература, макар че самото наличие на такъв страх не е достатъчно за поставяне на диагноза.

На пръв поглед сядането изглежда като едно от най-обикновените действия в ежедневието, защото всеки ден ни се налага да седим на стол, диван, легло, в автомобил, в ресторант или в чакалня.

За човек с изразена тревожност обаче самата мисъл, че трябва да седне, може да предизвика силно напрежение. Проявите на страх зависят от неговата интензивност.

Някои хора могат да изпитат същите симптоми, както при всяка една друга фобия, а при по-тежки случаи подобен страх може да затрудни пътуването, работата, посещаването на обществени места или участието в социални събития.

Интересното е, че зад страха от сядането невинаги стои самото движение „да седна“. Възможно е тревожността да е свързана с конкретна асоциация, която човек има със сядането.

Например някой може да се страхува, че ще изпита болка, че няма да може да се изправи, че ще загуби контрол над тялото си или че ще се случи нещо неприятно, докато е седнал. Това означава, че зад привидно странната фобия може да стои напълно разбираема тревога.

Добрата новина е, че фобиите не са присъда. С подходяща психотерапия, постепенна работа със страха и при необходимост професионална медицинска помощ, много хора успяват значително да намалят тревожността и да си върнат свободата в ежедневието.