Бил съм азе по Европата, кат‘ бех млад, моме. Едно такова подредено, фръцнато, ората си гледат у краците, кат‘ връват по улиците, един фас не мо‘еш да фрълиш там. Следат те кат орлици к‘во правиш, що чиниш и как си облечен.
Те тез, чужденците назе ни не бръснат за слива, викат ни, че сме били диваце. Щото сме били под турско ли бре? Ше ви кажем аз на вазе кой е дивак и кой не е. Аз съм си прост човечец, чат-пат тарикат, чат-пат гледам и азе да съм модерен, ама ЕГН-то си казва думата и азе не мо‘ем се мерим с младоците.
Ама убави европейки има, заклевам са. И ти кат‘ отидеш, и ти ке си убава европейка, ама от българските- най-арните. Днес е ден за размисли върху това, какво преживява нашият Ганьо, потегляйки за чужбина. В края на разговора ще ни даде добри и мъдри съвети за това, как да се чувстваме и какво да правим, стъпвайки в чуждите земи.
Арни ора скитат по белио свет
Какво сте ми тръгнале всички у тая Европа, бре. Ше кажеш, че има безплатни кебапчета там. Нееееее, нема и да има- по-вероятно азе да станем министъро на земеделието, отколкото ония, „ала-бала, не говорим бугарски“ аляви ‘ора да ми дадат нещо на аванта.
От назе по-арни нема, само туй, че ти кажем. Ние сме най-искрените, можем много да псуваме, ама то туй душа ни иска. Ако требе на оная бе, високата кула, ама не наклонената, оная от железо, където е направена (има предвид Айфеловата кула) че се изпикаем, ама да видат ония, франсета, че с бугари шега не бива.
Гледам ги азе тия, наще, че кажеш, че на Луната ке одат. То са едни вайкания, чуденки, ама какво да си вземат, ама колко да им е голям куфаро- абе, грабни там едни гаще, една риза, с цървулете си одиш така или иначе, и вземи, тръгни, че изпуснеш полето.
И после се почне едно бръзнаье, ама щото се успале, ама щото багажо, ама щото децата. Я се успокой, мари! Самолето без бугарете си не тръга. Кат ти закъснеят половината самолет, а да видим дали ще тръгне овреме.
Добре де, да кажеме, че ше стигнеш овреме- и после к‘во? Седиш, пулиш се, требе да минеш проверка, требе да ти проверат да не носиш некакви ножки. Ножки че ти носим, абе вие луди ли сте бе, госпожа?
Азе на почивка ли ке одим или на заколение? Я прафюме не слагам, немам таквиз мазила, къде всички вече използват- само дре’и. К‘во че ми гледат толкоз? Азе ако ше пренасям нещо, ше у гащите или у чорапете (ама не казвай на граничарете).
Почнат да роват, видат нещо, което им се не ‘аресва и седи, гледай сеир как правят. За едно парче салам и за една домашна рикия ми са прават. Нема да ми пипаш аперитивчето, госпожа проверяваща. Ваще не са ли те биле през ръките кат‘ си била малка, да не пипаш чуждото?
Ти мани, че требе и да свалям железата. Аре, азе съм лесна ра‘ота- свалям един синджир с кръст, ама гледам едни веднъж- то не сваляха обущата, то не беха колане, пръстене, гердане, чудесии и знамения… И азе зад тех чекам, братче.
Е, нема, 10 минути ми са разопаковат все едно че се лашкат там. Такова разсъблачане направи‘а, че си изчека‘аме чекането. Добре, да кажем, че минаваш някак си, а после седиш и се протегаш на диванчетата на летището, че то има време до полето ти.
А там една скъпотия, та си мамата джаса. От мен да знаеш- да си носиш нещо от вазе, че тия евра ги немат за нищо. Че ти давам азе пари за вода, отивам на чешмята у кенефо, пуним и бегам. За вода че им давам, то тая вода требе да е безплатна там.
И като стане време, ти вече си дремнала малко поне, изтегнала си краците къде как можеш и отиваш към онова бусче, дет‘ та кара до самолето. Буташ се, колкото можеш да си у п‘ръвото, че да можеш да са изтегнеш на всички седалки, дорде ти не доде комшията по седалка.
Съветите на Ганьо за една качествена европейска почивка
- П‘ръво, много важно: Буташ са, къде как можеш;
- Второ: Гледаш колкото може повече на аванта да минаваш, че там е все скъпо;
- Трето: Ако ти са пикай, не дириш по 3 часа кенеф- пикаш где свариш;
- Четвърто: Алъш-вериш, само ако щеш;
- Пето: Ти онез костюмета не ги гледаш к‘ви са с едни таквиз обноски- гледай ти да си добре;
- Шесто: Поздравявай как ти е на сърце- да знаят и те поне по една бугарска дума;
- Седмо: Бе, не взимай толкова багаж, ма! Нема да са усмърдиш за два деня…;
- Осмо: Бутай левове и пази евраците- нека видят ония колко ценна пара сме имале;
- Деветка: Задължително по един салам и една рикия у раницата, да учиш ония, алявите, на бугарски богатства;
- Десетката: Кеф да ти е на сърце и Бугарията също.
Бугааааар, Бугаааар!
