Колко е лесно да прекъснем комуникация, която не желаем да продължаваме в днешно време, нали? Достатъчно е само да не отворим нечие съобщение, да го оставим на “Delivered” и да продължим напред, сякаш човекът отсреща не съществува.
Да, мили читатели, така започва едно разочарование и невинно почесване по собственото его. В едни по-минали и може би, по-щастливи времена, за да прекратим една комуникация, изпадаме в неловки обяснения, не вдигаме дълго време досадно звънящия си телефон или затръшваме вратата най-демонстративно пред „натрапника“.
Едно съобщение остава без реакция, един глас бива заглушаван неколкократно и това, докато лимитът на търпение не бъде изчерпан. Но това може да отнеме много време, преди да достигне до разочарование.
Говорим за ситуации, в които комуникацията е била пълноценна, преди да…Може би и отсрещният човек не знае защо. Приказка с край, желан само от едната страна, без обяснение, без вест и кост.
А животите си продължават в различни посоки, комуникацията все така стои висяща, а в съзнанието ни изниква въпросът: „Какво направих?“, „Какво нередно казах?“. Да, това са проблемите на съвременността- колкото повече възможности имаме, толкова повече си ги взимаме за себе си, оставяйки болезнени следи върху нашия събеседник.
Добре дошли в ерата на дигиталната любов, дигиталното мълчание, дигиталните раздели и дигиталната телесна възбуда. Постепенно пренесохме света си в социалните мрежи, възкресявайки своята персона само с една профилна, кратко описание, снимки и чатове.
Гоустингът е една от алтернативите, да приключим разговор с някого, когато вече не ни е удобно. Мързел? Его? Нежелание? Лицемерно отбягване на отговорностите? А може би всичко в едно бива обединено в акт на дигитална тишина, която никой не харесва, но тя става все по-масова.
Мълчание на съвременен език: Какво представлява гоустингът
Представяме си, че в нашия разговор има дух, а не човешко същество- то прави разговора безплътен и недовършен, оставяйки тишина и липса на реакция. Това е гоустингът (от англ. “ghosting”)- внезапното прекратяване на комуникацията без обяснение, при което единият човек спира да отговаря и прекъсва контакта.
Гоустингът е феномен, известен предимно от нашето време и постепенно завладява културата на комуникация сред младите. Тази тиха раздяла може да се превърне в заредено оръжие, насочено в челото на изоставения, защото в неговата глава започват да изникват въпроси, които никога не получават своите разумни отговори.
Наличието на този вид мълчание потиска емоциите на отсрещната страна, карайки я да се чувства отхвърлена и недоразбрана. Защо се стига до такива въпроси? Защото човешкият мозък не обича недовършените истории.
Когато получим категоричния отговор, ние разполагаме с информация, с която да работим, а това много често боли по-малко от мълчанието и изчезването. Но това в много случаи е удобно за бягащия, защото по този начин той задържа вниманието върху себе си колкото може по-дълго време както емоционално, така и физически.
Когато станем неудобни
Много хора отказват да падат в дълбините на своите сериозни намерения и теми за разговор, затова предпочитат да заложат на мълчанието с часове или дни. Много от тях ги е страх да изразяват пряко своите емоции и чувства, да направят първата крачка към отказа или да им е неудобно да гасят прожектора на внимание върху себе си.
А понякога не желаят да бъдат причинители на пряка болка, нанасяйки директния разрез на думата „не“. Иронично е обаче, че понякога нейното острие е не толкова болезнено, колкото неговото отсъствие, защото е много по-лесно да разрежете цял хляб с наточен нож, отколкото с тъп.
Ами сега си представете гоустинга като рязане на хляб с не наострен нож- трудно и бавно. Парадоксалното е, че избягваме конфликта, не означава, че няма конфликт, защото за отсрещната страна той тепърва започва.
Механизмът е следният: Той започва да анализира последния разговор. Връща се към последната среща. Проверява дали е казал нещо неподходящо. Пита се дали другият е загубил интерес или се е случило нещо.
Ето това е болезнената част на гоустинга и в повечето случаи тя не идва за човека, който трябва да отговори, а за този, който е писал, защото не получава възможност да реагира на истината, която не му е казана.
Гоустингът е най-удобното бягство от комуникация и това впоследствие се превръща в маратон, който оставя много хора в излишни въпроси и догадки за това, къде са сбъркали. Не, скъпи мои, в повечето случаи не сте Вие проблемът, а страхът от отговорността, другият да говори истината.
Ветровете на промяната в съвременните отношения
Не си мислете, че този феномен се е появил случайно, защото това е продуктът на нашето постоянно напрежение, заетост и тичане напред-назад. Това е времето, в което всичко започва, развива се и приключва на екрана на телефоните ни.
Днес ние можем да намерим своята половинка бързо и лесно, дори тя да живее на другия край на света, можем да открием приятел за цял живот…Който впоследствие може да се превърне в перфектния непознат, благодарение на нашето желание за мълчание.
И когато всичко това се случва толкова лесно, понякога и прекратяването му изглежда също толкова лесно.
Съвет от автора: Ако сте в позицията на „Бягащият човек“, си припомнете, че бягането е здравословно, само ако е физическо. Гот е да застанете срещу своята истина, да я прегърнете и да я дадете на отсрещната страна.
Съвет от автора номер 2: Ако сте в позицията на изчаквашия, знайте, че в голям процент от случаите проблемът не е във Вас. Не се самообвинявайте, а се погрижете за себе си, бъдете търпеливи и не подсилвайте напрежението с последващи съобщения.
