Значи, моме, почне ли да пука чушкопеко и да мирише на чушки- да знайш, че летоска си иде. Я още от сабале съм запретнал ръкавете, па подхванах жената, да одим до чаршията и да вземем чушки за туршия. Ама си требе и моркови, чушленца, байко ти Ганьо много обича тия мъненкете, лютичките.

Требе си, моме, требе си, да си затвориш зимнинка, та зимъска да има к‘во да туриш на масата. Ама и на вазе, младоците, ке ви доде акъло у главите и ще почнете да търсите бурканье по чаршията.

Ти, викаш, от малкио град си, там имате ли градина, нещо, посеви? Значи ако имаш- то нема и к‘во да одиш до супермаркето да им търсиш ония, надутите домате и чушки. Пуниш торбата, натовариш на автобусо и после ти е чиста работата.

Лятото неусетно си отива, отстъпвайки място на златната и уютна есен. Точно сега започват трескавите подготовки за лютия зимен сезон, а за тази цел днес нашият Ганьо ще говори за ритуала около приготвянето на зимнината, споделяйки своя личен принцип за това, как се приготвя "най-арната и вкусна туршия."

Бурканя ке не пита, бурканя ке са пуни

Ей, минаха морета-корета, още е жега, ама работата нема да чека много. То ще батисат зеленчуците иначе.

Гледам ги азе, навсекъде мирише на печени чушки, жените мъкнат кат‘ магарици торби с домате, кисели краставички, моркове и всекакви чудесии. То се съпиня, то едва мъкне, а мъжо си гледа телевизията дома, че то мачове, знаеш как е.

Ще кажеш, че ще ходим на война, а не се подготвяме за зимата. Ама то и назе е тей- пуни бурканье колко има дома, па ако нема- донасаме от село, то там винаги има.

Запасяваме са като за обсада на Сталинград, бре…Бе, дай, Боже да не. Все ма питат оти слагаме по толкоз много буркане всека годин‘…Ама ко туй са, що ма питат?!

Да има, бре. Зимата е бахър навънка и ората си седат дома. А като си седат дома ко да пра‘ат- ми ша пуцат и ша канат госке и те да пуцат. Ама то туй голема работа- значи мо‘ем да немам много место дома, ама все за бай ти Миле и Милевицата му ше се намери на софрата.

Те тогиз и родата идат, па става едно весело, убаво, кеф ти е, бе, кеф. Ко туй „празен буркан“- то малко кат‘ празен корем на млада булка- требе си да бъде пунен, да има на какво да са радваш. От мене да знайш едно…Не, чекай, неколко неща ке ти кажем сега:

Пръво: Да има, бе! Ако си сама- правиш за десет, ако сте двама- за петдесет. Сега разбра ли простата аритметика?

Второ: Буркан празен са не връща! Имаш ли един такъв, само да ти се подмета- ми по-добре го напуни с нещо, нема значение с к‘во.

Трето: Видиш ли промоция- купуваш на едро (ако таковата, купи и за мен, ке ти дам парите после). Има ли далавера- грабиш с пуни шепи и ушаците ке ти пукат.

Четвръто: Нищо са не хвърга! Малко омекнал домат- е, нема да става зян, директно за лютеница, крива ти била чушката- у бурканя, за туршия. Ябълка с червей? У бурканя, за компотец.

Пето: На око е най-арно и сладко. Не слушай стрина ти Гина к‘во ти говори- колкото искаш сол, толкоз сол ке туриш, колко захарчица сакаш, толкоз ке пуниш.

Шестак: Лютото требе да си е люто. Ако не можеш да си изедеш туршалъчката без да ти са запоти Д-то- че ял ли си туршия въобще?

Седмак: Кой пуни бурканье летоска- зимъска ке живее кат‘ цар.

Туршилъчка ала „Ганя“

Гледай сега, азе ко кажем, никой не е останал недоволен. Арно е на всички- и за тебека ке е тъй. Значи, взимаш едни 15 кила чушки, ама такива на примоция и да са убави, 5 кила зелени домате, 3 кила моркове, ако е евтин карфиоло, ке вземеш и карфиол, 2 глави чесън и останалото е лесно.

Требе ти оцет колко за мирис, една шепа, ама убава шепа солчица, малко захар, ама малко, да са не о‘арчим и ако остане от пръженото и малко олио. А, чекай, щех да забравим: Люти чушленца да имаш, ама задължително. Не може без люто- утре ке поканиш дома некой момък и нали требе да му писнат малко ушаците и да зачерви бузите.

Азе кат правим туршията, викам на жената да мий всичко, па азе ке я наставлявам. Викам ѝ да нареже всичко на око, слагаш го у бидоня, сипваш сол, докат‘ жената ми не каже да спрем и после оцет, ама да не стане много воднисто. Бръкаш, бръкаш после, ама и топваш, да пробваш как е- ако е много солено- туряш шекер, ако е безсолно-туряш сол.

После пуниш бурканьете, ама така как баба ти едно време ги е пунила- ни много до горе, ни много до доле. Е, сега вече може да иде зимъската- чекам я, ни ма е бъзе.