Куклите са слабостта на детството на малките момиченца. Още от деца те възхищават със своя перфектен външен вид и красиви облекла, които дори понякога са създадени от самите им притежателки.
Нашата любима кукла Барби, Ванеса, Мария или както сме предпочели да я кръстим, е нашата най-добра неодушевена приятелка, която ни позволява да ѝ разресваме косата, да я обличаме както ни харесва и да я вкарваме в най-различни приключения. Но нека си признаем, че има нещо странно в нея, нали.
Понякога нейният поглед е твърде изразителен и статичен. Каквото ѝ да ѝ споделим, тя ще се взира в нас със своята застинала усмивка и ще остане все така безмълвна в нашите емоции, и преживявания.
Тук идва страхът от статичното красиво човешко подобие от нашето детство. Границата между познатото и неестественото отдавна е размита, превръщайки се в източник на истински страх и дискомфорт.
Тук започва историята на една от най-странните фобии, а именно на педиофобията- страхът и отвращението от кукли или манекени. В тази статия ще се посветим изцяло на механизма, който отключва тази дълбока неприязън към нещо толкова безопасно и статично.
Що е то педиофобия
Педиофобията е една от онези неудобни теми, които звучат необичайно още при самото си назоваване. Почти всеки от нас свързва куклите с щастливото детство, играта и въображението, но за много хора те са свързани със силен дискомфорт, тревожност и паническа реакция.
Терминът педиофобия се използва за страх или силна тревожност, свързани с кукли и понякога с определени подобни на кукли фигури. Важно е обаче да се уточни, че самият термин не е достатъчен за поставяне на диагноза. При клинично обособена фобия страхът трябва да бъде устойчив, значително непропорционален на реалната опасност и да води до съществено страдание или избягване.
Какво е страшното в една кукла
Тя не е жива, не може да нападне човек и обикновено е създадена именно за игра, но когато става дума за педиофобия, страхът невинаги е насочен към самата кукла като предмет.
Понякога тревожността се задейства от определена нейна характеристика, от начина, по който изглежда, или от значението, което човек ѝ придава. Един от най-силните елементи могат да бъдат очите. Особено при кукли със стъклени, големи или изключително реалистични очи.
Човешкият мозък е много чувствителен към лицата и погледа- ние автоматично търсим очите, изражението и посоката на погледа на другия човек, защото те ни дават информация за неговото намерение и емоционално състояние.
Също интересна и плашеща особеност може да бъде реалистичният вид на куклата. Тя може да има напълно реално лице, кожа, коса и тяло, но не диша, не се движи (в някои случаи), не мига (в някои случаи) и не реагира на околните (може би).
Противоречието за неестественост е свързано с идеята за т.нар. uncanny valley или на български- „зловещата долина“. Това понятие описва дискомфорта, който може да възникне, когато нещо изглежда почти човешко, но има достатъчно различия, за да изглежда странно или много страшно.
Страхът при някои кукли може да бъде свързан с това, че те могат да се движат или да издават звуци, създавайки неприятни реакции и емоции в нас. Когато знаем, че един предмет може внезапно да се задвижи или да издаде звук, ние можем постоянно да бъдем в очакване на това.
А очакването на нещо неприятно понякога е достатъчно, за да предизвика тревожност, дори когато нищо реално не се случва. Много от нас си мислят, че куклата може всеки един момент да оживее и това вече е играта на въображението ни.
„Ами ако се раздвижи?“- можем да започнем да наблюдаваме куклата, да проверяваме дали е на същото място и да се вслушва за шумове. Така вниманието ни се фиксира върху обекта, а всяко малко движение на сенките, промяна в осветлението или случайно падане на предмет може да бъде възприето като потвърждение на очакваната опасност.
Страшната „порода“ кукли
Да, колкото и странно за изглежда, ние можем да изпитаме страх от един определен вид кукли на базата на нейния външен вид. Това показва, че страхът невинаги е свързан с категорията „кукла“ като цяло, а с определени характеристики, които мозъкът възприема като тревожни.
Порцелановите кукли често имат характеристики, които ги правят визуално различни от съвременните играчки– бледо лице, стъклени очи, неподвижен поглед и много детайлно изработени черти.
Когато към това се добави възрастта на куклата, ефектът може да стане още по-силен. Напукана повърхност, избледнели цветове, повредена коса или старинни дрехи могат да променят изцяло впечатлението.
Особено интересна е ситуацията, когато човек няма проблем с нова кукла от магазина, но изпитва силен дискомфорт от кукла, която е стояла десетилетия в стара къща. Тук вероятно участват не само визуалните характеристики, но и контекстът, като например представите за миналото, неизвестното и историята на предмета.
Куклите са популярен образ в хорър жанра: Те често са представяни като предмети, които оживяват, движат се сами или крият нещо зловещо.
За повечето зрители това остава в сферата на фантастиката. Но ако човек вече е чувствителен към кукли, подобни образи могат да засилят негативната асоциация.
Поведението на един човек с педиофобия
Не го съдете и не му се смейте. В присъствието на кукла, в неговото съзнание изригва лава от напрежение и дискомфорт, и това може да рефлектира върху поведението му.
Да не харесвате кукли е напълно нормално. Някой може да намира порцелановите кукли за зловещи, да не обича вида им или просто да няма никакъв интерес към тях. Но представете си, че човек разбере, че в дома на приятел има кукла и започне да отказва покани...
Или че влиза в магазин и веднага излиза, защото на рафта е видял играчка, която го плаши. При по-силно изразена тревожност човек може да започне да прави различни промени в поведението си, като например да избягва антиквариати или магазини за кукли, да не посещава домове, в които има кукли, да проверява предварително дали някъде има кукла или да моли други хора да преместят куклата.
Педиофобията ни показва колко сложна е човешката психика: Един и същ предмет може да бъде играчка за един, колекционерска ценност за друг и източник на силна тревожност за трети.
Не самата кукла определя реакцията, а смисълът, който мозъкът е свързал с нея– спомен, очакване, неприятно усещане или просто усещането, че пред нас има нещо прекалено човешко, но не съвсем.
