Моме, ти гледаш ли телевизоро? Видиш ли к‘во става у нашата майка Бугария? То си такова таковото у мирно време. А уж не сме у война с некого. Ама то кой ще ни докопа назе- ке доде, ке му замирише на първак и туршия, па ке седне до назе и ке ни стане ортак.

Да му мислят душманете, азе съм си добре тука и така. Ама нещо се плашим тия дни, не смеем да си покажем носо навънка. То да те е страх от младите, да те е страх от комшията, да те е страх от жена му и така целата рода до девето колено.

Мани, немой, до гуша ми доде, да пуснем телевизоро и онез да почнат да ми извиват нек‘ви новини, все лоши и страшни. Едно време се страхува‘аме от хампири, а сега- от ората по улиците.

Всички сме наясно какво се случва напоследък по нашите родни земи. Убийства, престъпници и психичноболни хора, разхождащи се свободно навън, посягащи към правата и животите на мирните граждани, изпълзяват на рояци и превръщат новинарския блог във филм на ужасите.

Нашият събеседник е страхлив в това отношение, ходи на църква, по баячки и при стари баби, които гледат на кафе, и бобени зърна, за да разбере, ще го застигне ли и него лошият късмет. Но нека разберем повече за това, какво мисли Ганьо по отношение на тежките случаи и по-специално, за новинарските канали, от които научаваме за тях.

Журналя, журналя- авторо на тегобите

Аман от лоши новини, еееей! Тия, журналята, се съсипа‘а да говорят само страшни работи. След некой друг ден ке почнат да ни кълнат и че требе да се оди по баячките, да ми бабуват. Мен ма е страх от таквиз.

Пускаш сутринта- новини, по-обяд- новини и вечер новини. Писна ми бе, моме, на оназ ра‘ота, да слушам едно и също, да им гледам фасонете и да се кръстим по 5 пъти на ден за здраве и берекет.

Плискам се, ако щеш ми вервай, всеки път, кат‘ чуем за политически кавги у Парламенто, със светена вода. Жената я донесе от некъде, одила сама на черква, па наляла 3 шишета, ей така, да има, да са плакнем сабале зъркелете.

Слушаш, чудиш са, маеш са- оня, водещио, ти вика: „Очаквало се развитие по случая“. Кой случай, бре? На онез, мазните, костюметата у Парламенто какво толкова да им гледаме и слушаме?

Думай набръже, па ме остави, да си ям мезето и да си пием рикията. Казвам ти, вие, журналята, понекога сте много тегав сорт киселяк грозге. За чеп за зеле не ставате.

Да ви дадат само да си правите ветър на устата, все е добре, ама и вие това само чекате. Па като доде време за извънредните новини- ей, ке ви утепам, бре. Само ми прекъсвате мача, един гол не можем да видим от вазе, то верно, че нашите футболя редко вкарват, ама ако вкарат и азе изпуснем? Ако още един път ми кажете „екскул…“ „екскулзивно“ (иска да каже „ексклузивно“), ке ви спрем токо от шалтеро. Само вазе ли требе да слушаме цела вечер?

То не стига, че дават едни, ама много гнусни реклами, докат‘ ядем, па и вашите мутри требе да гледаме. Ше ви бъде баш у устатниците! Ама и вие ни требете, едно, че требе и вие да едете хлеб, друго, че и ние требе да знаем какво иде и какво не иде у държавицата ни.

Ама не може само да се информираме- требе да се посмеем малко, едно време знаеш ли колко убави филме даваха по телевизоро? То не беше Тошката Колев, лека да му е пръстта, абе, всичко си имахме- и се смеехме, и ревехме кат буля пред люта свекърва.

Аман от експерте

На всички вазе, думам ви- аман от експерте. Ке вали и духа ветър- експерт, ке поскъпне сириньето- експерт, они се изпотепали у Парламенто-експерт, Левски вкарва гол у пръвото полувреме- ееееей, експерте колко щеш. Ми освен и азе да станем един такъв, кат‘ вазе, че да плямпам не само кат‘ ма питат, ама и кат‘ не ма питат.

Ти мани, азе не се майтапим. Я разпитай, ти имаш нек‘ви връзки насам-натам, все за баче ти ке се намери едно местенце у новините. Че одим азе с микрофона у едната ръка, а другата- у левио, скъсанио джеб и ке ми плащат за туй.

Че разпитвам нек‘ви ора дали си купуват сиринье, че им досаждам, а те че бегат от мене, кат‘ Дявола как бега от тамяно.

Па и ония, кат заговорят за времето: „Опасност от валежи“- че то е полезно за овошките, бре, маскарино, за главата ти празна е опасно. Само ми кажи дали да прибират кокошките и овците, па азе можем и да пребегам през дъждо.

Бе, ич не обичам да ми се дума едно и също нещо на различни канали- то вземе та ти писне на ушаците, пуснеш Тянков тв, да се отпуснеш малко и да ти стане малко по-весело. Че туй и без това веке не е убав живот, кат‘ едно време, поне за мънинко да ни е.