Имало едно време болести, като най-страшните кошмари, считани за мистерия или проклятие. Преди появата на съвременната медицина, болестта е била загадка с личност или смисъл зад нея, а хората са се питали какви грехове са извършили и каква сила ги наказва за това. От незапомнени времена болестите били истински бич за човечеството, защото всяка зараза почти завършвала със смърт.

Сред всички болести най-опасна била чумата, която се разпространявала със светкавична скорост от врата на врата, покосявайки цели семейства. Тя била послание за онези, които се считали за грешни и дори обсебени от зли сили, които не ги пускали до последния дъх.

Нека вникнем в съзнанието на своите предшественици, като разгледаме тяхната гледна точка по отношение на болестите, които отнемали безмилостно жизнеността и младостта на много хора. За дълги периоди от човешката история, това не е било вярване, а обяснителен модел на реалността.

Наказание от боговете

Колкото по-тъмни са били едни векове, толкова по-невъзможно е било да се види съществуването на микробите, понятието за медицина и присъствието на лабораториите. Хората обаче виждали внезапна треска, епидемии, които убивали за часове цели села, висока детска смъртност и болка без видима причина.

И тогава в много от тях възниква един въпрос, на който е могат да си отговорят: „Ако светът е подреден, защо има страдание?“. Отговорът, който обаче е събирателен според възможностите на тогавашните общества е, че страданието идва от невидимите сили и гнева на боговете.

В Древността болестите са се разглеждали като знак от горе, реакция и присъда. Доброто и злото са се управлявали от боговете, като те държат животоподдържащия пясъчен часовник на всеки един човек, чупейки го на две, когато тяхното време, да си отидат от света на живите, настъпи.

Болестта се е тълкувала като нарушение и грях, извършен от човека. В Древния близък Изток, в месопотамските и ранните семитски традиции, заболяванията са били резултат от човешки грях, нарушение на всепознати традиции и скрито оскърбление към някое от божествата.

Тук лечението е било придружено с жертвоприношения, молитви и ритуално пречистване на тялото, и душата. Постепенно в Древна Гърция започва масово разделение между естествените причини и божественото влияние.

Но дори и там идеята за наказание остава все така валидна. Даваме пример с едно всеизвестно четиво- „Илиада“, в което чумата се изпраща от бог Аполон, като наказание за нарушение на обществения ред. Тук божествената воля е моралната система, чрез която страданието идва с причина, болестта „говори“ и нищо не е случайно.

С времето тази идея се разширява, като започва да се вярва, че зли сили нахлуват в тялото, нечии проклятия причиняват болести, а лошата съдба отнема жизнеността и живота. Заболяването е атака срещу безхаберието на човечеството, което го измъчва от самия първи миг до последната болезнена глътка въздух.

Защо тази идея била толкова силна ли? Защото тя решава 3 огромни и важни проблема:

  • Смисълът на страданието: Защото е по-лесно да мислиш, че има причина, отколкото да вярваш, че се случва случайно;
  • Усещане за контрол: Ако има причина, човекът може да се помоли, може да се пречисти и може да поправи своето поведение;
  • Обяснение на непредсказуемостта: Защото епидемиите изглеждат целенасочени, което естествено води до идеята за „намерение“.

Тъмната страна на модела

Този модел си носи тежките последици: Болният се възприема за виновен за своите житейски прегрешения, носейки със себе си своите морални дефекти. Заразните болести водят до тотално отричане от страдащия, стигма и страх…И тук, може би, са имали основание да се страхуват поради опасенията, че и те ще бъдат заразени, или по-скоро обсебени от злите унищожителни сили.

В много случаи причината за всички е била по-скоро духовна и всякакви, макар и малки, медицински практики, са били отхвърляни. В страни, като Румъния, се е вярвало, че разпространението на чумата е дошло впоследствие на пробуждането на починал човек, който се е превърнал във вампир.

Ето защо тяхната първа работа е била да отворят гроба на въпросния заподозрян, да забият кол в сърцето му и да отрежат главата му. Тук се е появявал и друг проблем- ранните наченки на медицината, които дори не можели да определят дали човек е жив или не.

По това време вече е съществувала каталепсията, която носела със себе си остри и внезапни припадъци, от които пулсът на страдащите не се усещал. Състоянието продължавало с дни, като в миналото много хора били обричани на погребване без дори да са мъртви.

Свестяването им водело до пълно полудяване, страх и неописуем глад. Тогава те започвали да хапят собствената си плът и следователно телата им са били намирани окървавени.

A малко преди да бъдат открити ваксините, бесът бил широко разпространен, но не бил разглеждан като заболяване, а като трансформация на болния във вълк или по-страшно– върколак. Това се считало за овълчване поради симптомите, които били налице- непоносимост към светлина, агресия, хапане и изпадане в делириум. За тази болест лечение не се е срещало и смъртта е била неизбежна.