Ако отворим темата за изчезналите видове животни, няма да ни отнеме много време за да се убедим, че са малко тези, които са толкова митологизирани и коментирани като Tилацина или както е известен още- Тасманийски тигър или Тасманийски вълк. Това мистериозно същество, с раирана задна част на тялото и поведение на хищник, е официално обявено за изчезнало през 1936 г.., когато последният известен екземпляр загинал в зоопарка на Хобарт, Тасмания.
Въпреки това, десетилетия по-късно, слуховете и свидетелствата за неговото оцеляване не стихват, а въпросът все още остава отворен- дали Tилацинът е напълно изчезнал или просто се крие от очите на хората.
История и местообитание на торбестия бозайник
Тилацинът (Thylacinus cynocephalus), чието име в превод от гръцки означава “куче с глава на вълк”, е уникален по рода си хищен бозайник от семейството на торбестите. Видът е бил разпространен из цяла Австралия, Нова Гвинея и Тасмания, но в историческо време оцелял основно на последния остров.
Животното е имало тяло, наподобяващо това на куче, с тънка опашка и характерни тъмни ивици по задната част, поради което често е наричан “тигър”. Истината е, че Тилацинът няма много общо нито с тигрите, нито с кучетата или вълците- той по-скоро е родственик на тасманийския дявол. Подобно на него, той бил нощно животно, което живеело и ловувало потайно, и се хранило с малки бозайници и птици.
Какви са истинските причини за неговото изчезване
Причините за предполагаемото изчезване на тилацина са комплексни, но главната е свързана с човешка дейност. През XIX век европейските заселници в Тасмания го възприемат като заплаха за овцевъдството и започват масов лов.
Правителството по онова време дори обявило награди за всеки убит Тилацин, което е допринесло за намаляването на популацията. Успоредно с това, въвеждането на домашни и диви кучета води до конкуренция за храна и разпространение на болести. Загубата на местообитание поради обезлесяване също допринася за неговото изчезване.
Модерни наблюдения и теории
Макар че официалната наука приема Тилацина за изчезнал, десетки свидетелства твърдят обратното. От края на 30-те години до днес, редица живущи в Тасмания и дори в континентална Австралия твърдят, че са го виждали напълно жив, и бягащ в гората, снимали са го или са го виждали мъртъв край пътя.
Проблемът е, че досега няма нито едно безспорно доказателство, а за такова може да се сметне наличие на ДНК от животното, ясна фотография на торбестия бозайник или дори открито тяло на мъртво животно. Някои учени остават отворени към идеята, че в изолираните райони на Тасмания може да съществува малка популация.
Според тях подобни случаи на “псевдо-изчезване” не са невъзможни. Още повече, че има примери за видове, обявени за изчезнали, които години по-късно са били преоткрити.
Други обаче са по-скептични и приписват наблюденията на погрешно разпознаване на други животни като кучета, лисици или дори Валаби.
Ревитализация и клониране
През последните години се възражда интересът към Тилацина чрез проекта за т.нар. “de-extinction”- възраждане на изчезнали видове чрез генетични технологии. Учените се стремят да възстановят генома на животното с помощта на ДНК от запазени образци, и да използват свързани видове като тасманийския дявол като сурогатни майки.
Проектите, водени от институции в Австралия и САЩ, са все още в експериментален етап, но поставят важни въпроси. Дори да е възможно да се “върне” Тилацинът, остава етичната дилема- трябва ли да го направим?
Някои учени предупреждават, че вместо да възраждаме изчезнали видове, е по-разумно да инвестираме в опазване на застрашените, които все още са сред нас. Освен това, има рискове от екологичен дисбаланс, особено ако Тилацинът бъде върнат в среди, които вече са се променили.
Други застъпват тезата, че Тилацинът има пълното право да бъде върнат, тъй като изчезването му от лицето на земята е единствено по вина на човека. Независимо от това, как ще се развият нещата, все още остава надеждата, че природата може и някак да ни изненада и да се окаже, че някъде там сред дивата природа все още има останали екземпляри от този вид.
