Изкуственяк любов, изкуственяк цици, сега па и изкуственяк интелект. Бе то и доматете на чаршията вече не са домашни, всичко, моме, изкуствено. Чипират ни, азе знам, онъз, баячката ми каза они ден, връза ми едно червено конче на ръката, па ми вика, че било на късмет и пази от Интернето и тия, къде са опитват да ни чипират.
Значи, моме, право ти думам, азе таквоз чудо не съм виждал преди. То ти говори кат човяк, братче, и ти го питаш как да си направиш лютеницата, да е едросмлена, и то ти казва, ама ти обяснява ма надълго и широко.
Нашият събеседник откри силата на Изкуствения интелект съвсем наскоро. Знаем, Ганьо е от едно по-старо и не толкова наясно с развитието на технологиите поколение, и за него това е ново, може би на моменти интересно, но и за някои неща- излишно.
Какво мисли той по този въпрос? Ще станат ли комбина с Изкуствения интелект или поради невъзможността, той да пие ракия с него всяка вечер, Ганьо ще го заклейми и ще каже, че това е най-„бошлаф“ работата, с която се е сблъсквал… Че то политиците ни са по-добре бе, моме…
АЙ, АЙ, убаво, ама келепир има ли?
Едно време какъв интеуект имаше, еееей! Ама сега що има? Нищо и половина. Изкуствен интеуект ми било, баба ти трънкина! То убаво има акъл, ама то това изкуственяк ра‘ота.
Бай ти Миле, например, може да не блести с много акъл, ама поне с него мо‘ем‘ си пием рикията. Абе, чекай да те питам тебе сега, че ги по-разбираш ти тия неща- то туй пари иска ли? Че ако не ще пари, мо‘ем да измислим нещо, ама ако ще е скъпотия до шия- аре, нема нужда.
Значи толкова са се запалили по то‘о изкуствен акъл, че чак си говорят с него. Ама как да си направим лютеница, ама как да си почистим мазата, ама как да заврътим капачката на буркано за туршия, че да не са отвори.
Абе, вазе, господа и госпожи, не са ли ви учили едно време бабите и дедовците ви как да са оправите у живото, че да не ви батиса туршията? Азе разбирам, да ти върти нек‘ъв бизнес-мизнес, ама то само ти казва как да си го въртиш ти.
Нема да работим азе за изкуственио интеуект- изкуственио интеуект ше работи за мене. Нали целта е да ни е по-лесно на всички ни…Е, къде е врътката тогава, кое му е лесното?
A, да го видим дали ше може да вари рикия или само че ми дава акъл. За туй азе не щем да ми се дава акъл, азе си знам най-добре. То като нек‘ва свекърва, ама аре, поне не ти е до гъзо.
Може много да му сече пипето на то‘о изкуственио, интелигентнио, ама за някои неща още хич го нема- за далаверките, моме, за далаверките. Ти таз работа не я видиш на екрано- тя требе да са усети.
То туй е още кат‘ младо момче, още брада му не поникнала, не ги знае нещата, не му лепнат пръстите по паричките и не са оправя у живото, требе да му се дава и на него акъл. Ти какво мислиш, че правим?
И азе знам да давам акъл, нема само един компитер (иска каже „компютър“) тука да ми нарежда какво да правим. Едно време у казармата един такъв, дребен, с големото самочувствие, се опитва да ми се прави на офицер, ама му са стори ташкън с мене и ме не закача докато не се уволних.
„Как да спестя пари“
Моме, знаеш ли го он бре, ЧатоДжиПитито (ChatGPT)? И баче ти стана модерен, да ти са похвалим. Седим си азе вкъщи, пием си компото с рикията, па изведнъж иде от некъде жената, гледам я, мъчи са нещо по телефоно, ама нищо ѝ не смеем да ѝ кажем.
Та‘а по едно време ми вика: „Бе знаеш ли ти за онуй бе, ЧатДжиПиТи?“. Да та вземат деволиците, за чий азе ше знам ко туй. За яденье ли е, пие ли са? Па да ми го покаже, барем.
Вика ми, че туй било нек‘ъв изкуствен интелект? Молим? И туй ли вече е изкуствено, бре?! Тя му обяснява, че можел да пише, да смета, да ти дава съвети, да превежда и на менека ми светна‘а зъркелете.
„Я го дай насам“- ѝ викам, гледам го едно такова бело, празно, требе да си задам въпроса. Не са бавим- викам му „Я ми кажи сега как да спестим малко пари?“. Требеше ли да кажем „Добър ти ден, бако ЧатДжиПиТи“ не зная, ама ако така ще ми свърши повече работа, ще бъдем по-културен следващио път.
Нема и 2 секунди, он почна да ми изрежда нек‘ви схеми и ра‘оти. Бе, тоз много зна‘а, ама да не знае много. Одил ли е той по пазаро за люти чушлета, аа?
Зададох му по-сложнио въпрос: „Как да купим евтино, като продавачо вече знай, че имам пари?“- ей тука са позамисли малко, мълча, мълча, азе се хилим под мустак, па си думам: „Ей, бако, ти изкуствено куче на Ислямаааа…Имаш много изкуственяк акъл да ми кажеш как да спестим пари, кат си ги закопам у заднио двор, ама да направим една далаверка, са стискаш кат подмишкосана девойка.“ Бошлаф ра‘ота ти казвам, моме, туй не е стока, че видиш.
Ни бизнес, ни далавера че ти направи. Ше требе па да разчитаме на себе си. Аре, със здраве, ако щеш го използвай, ако щеш не, ама от мене едно да знайш- онуй, що не мо‘е да ти е у леглото, да връши убави неща, да ти измисли схема за келепирче или да ти каже едно „Наздраве!“- бегаш далече.
