Свързано с японската традиция на връзване с въже, шибари, в съвременния си вид, често се възприема чрез характерната естетика на въжетата, симетрията, напрежението и внимателно изградените композиции върху човешкото тяло.
Въпреки това практиката не се изчерпва с визуалния си резултат. Зад всяка композиция могат да стоят комуникация, концентрация, доверие и ясно договаряне на личните граници.
Особено важна е именно връзката между контрол и доверие. В някои контексти единият човек доброволно предоставя определена степен на контрол, докато другият поема отговорността да го упражнява внимателно и съобразено с предварително поставените граници.
Това превръща комуникацията и съгласието в съществена част от практиката, а не в нещо второстепенно.
Съвременното разбиране за шибари също се различава от чисто историческите му корени. Днес то присъства в различни художествени среди, фотографии, пърформанси и интимни практики, като значението му може да варира значително според хората и контекста.
Затова е трудно да се говори за едно-единствено „правилно“ определение на шибари. Ето защо ние сме тук, за да поговорим върху всеки аспект на тази древна практика, подчертавайки неговия чар и изкуство, което не се среща всеки ден.
От къде произлиза тази практика
Историята на шибари е свързана с по-широката японска традиция на използване на въжета за връзване и ограничаване на движението. Съвременното понятие „шибари“ обаче не трябва да се приема като директно и непроменено продължение на една-единствена древна практика.
Между историческите форми на въжено връзване и модерното шибари съществуват различни периоди, влияния и интерпретации. Един от важните исторически контексти е Ходжоджуцу– японска система за връзване на пленници, използвана от самурайски и полицейски структури през различни периоди.
В нея въжето има, преди всичко, практическа функция, която ограничава движението, контролира и задържа. С течение на времето тези традиции развиват сложни правила относно начина на връзване, вида на въжетата и визуалното изпълнение.
В определени исторически контексти начинът, по който е бил вързан даден човек, можел да има и социално или символно значение. Това е важен момент за разбирането на по-късното развитие на шибари.
Съвременната практика взаимства елементи от японската култура на връзване, но променя тяхната функция и значение. Това, което някога е било средство за контрол и задържане, постепенно започва да се разглежда и през призмата на естетиката, сценичното изкуство, телесното преживяване и интимността. През XX век японското връзване започва да се развива в различни културни среди и постепенно се появяват форми, при които визуалният аспект става все по-значим.
Тук се оформя и връзката с термина Кинбаку, който често се използва за японски стилове на декоративно и интимно връзване. По-късно на Запад се налага и терминът шибари, макар че днес двете понятия невинаги се използват по един и същи начин.
В този процес въжето престава да бъде само инструмент, като се превръща в част от композицията образувайки линии, симетрии, геометрични фигури и визуални контрасти върху тялото. Тази естетическа страна постепенно започва да привлича интереса на фотографи, художници и представители на различни алтернативни културни среди.
Визуално и телесно изкуство
Когато въжето се превърне в главен компонент от композицията върху човешкото тяло, всички богове затаяват дъх, но мълчат. То започва да функционира като линия, форма и визуален акцент.
Благодарение на това съчетание между човешкото тяло и въжето, шибари се превръща в интересна форма на визуалното и на телесното изкуство. В зависимост от контекста, вниманието може да бъде насочено към симетрията, контраста, позата, светлината, движението или взаимодействието между естествените линии на тялото и създадените от въжето форми.
При шибари човешкото тяло се превръща в своеобразно триизмерно пространство, върху което се изгражда композиция. Това пространство обаче по никакъв начин не е статично, защото тялото има обем, движение и собствена анатомична структура. Една и съща композиция може да изглежда напълно различно в зависимост от позата, перспективата или осветлението.
В този смисъл шибари има характерна особеност и тя е, че художественият образ съществува едновременно като форма и като преживяване. Той може да бъде наблюдаван отвън, но в същото време се усеща отвътре от човека, който участва в композицията.
Един от най-разпознаваемите елементи на визуалния стил на шибари е линията. Въжето може да създава диагонали, пресичания, симетрични структури и повтарящи се мотиви.
Доверието и комуникацията между партньорите
Една от най-важните страни на шибари е връзката между доверието и комуникацията. Независимо дали практиката се разглежда като форма на телесно изкуство, интимно преживяване или комбинация от двете, тя предполага висока степен на внимание между участващите.
Въжето създава физическа зависимост между двама души, а това прави взаимното доверие особено важно и тук доверието не означава просто увереност, че другият няма да прекрачи определена граница.
То включва усещането, че партньорът слуша, наблюдава реакциите и уважава договореното дори когато ситуацията се променя. Съществена част от комуникацията се случва още преди въобще да бъде използвано въже. Партньорите трябва да могат спокойно да разговарят за това какво желаят, какво не желаят и кои граници не трябва да бъдат преминавани.
Една от най-интересните характеристики на шибари е взаимодействието между човешкото тяло и въжето: Линиите, формите, симетрията и движението превръщат тялото в част от жива композиция. За разлика от традиционното изкуство, което съществува независимо от своя зрител или създател, телесното изкуство е неразривно свързано с присъствието и преживяването на човека.
Но зад визуалната страна стои още един важен пласт и това е доверието. Когато шибари се практикува между партньори, комуникацията, доброволното съгласие и уважението към личните граници са фундаментални.
