Какъв ли вкус има оранжевият цвят? А синият? Може би на портокал и на боровинка? А какви ли цветове би излъчвала Петата симфония на Бетовен? Може би с наситено индиго с капчици бледожълто.
За повечето от нас това звучи като метафора или сюжет от фентъзи роман. Но за хората със синестезия, това е всекидневната реалност. Този завладяващ неврологичен феномен ни кани на пътешествие отвъд границите на стандартното човешко възприятие и ни показва, че светът може да бъде много по-богат и многопластов, отколкото сме свикнали да вярваме.
Готови ли сте за едно щуро приключение между редовете, пропити с цветове, звуци и вкусове? Ще преминем през нюансите на същността на синестезията, а след това ще „паркираме“ върху основите на психологическите аспекти.
Ако тази статия представлява интерес за Вас, Ви каним сърдечно да останете още малко. Синестезията е феномен, за който рядко се говори, но можем да го срещнем навсякъде около нас…А може би го имаме и в самите нас.
Мирис, вкус и същност на синестезията
Ако си представим, че има вкус и мирис, може би, ще бъде сложно, защото този феномен е ярък, шарен и с много сладко-кисело-горчиви вкусове. Накратко, синестезията е феномен с неврологична същност, който стимулира повече сетива от тялото, като например виждане на цветове, докато слушате музика или обратното- изплуване на някаква мелодия, докато съзерцавате картина.
Терминът произлиза от гръцките думи syn („заедно“) и aisthesis („усещане“). Представете си, че мозъкът е една сложна електрическа мрежа.
При повечето хора сигналите от очите, ушите и рецепторите за вкус се обработват в строго обособени зони. При синестетите обаче тези, така да ги наречем, „проводници“ имат допълнителни връзки.
Когато прозвучи музика, тя „прелива“ в зоната на мозъка, отговаряща за зрението. Резултатът? Човекът буквално вижда звуци. Чували сте тази шега, нали?
За някои хора тази шега може да бъде ежедневие. Но нека поясним: Синестезията не е болест, нито е халюцинация или психично разстройство. Тя се приема по-скоро като специфична неврологична дарба или „свръхсила“, която прави възприятието на индивида уникално.
За първи път този феномен е забелязан и отбелязан от Франсис Галтън през XIX век. Тя често се среща в няколко последователни поколения от едно семейство, но може да прескочи и няколко поколения.
Тя може да бъде получена в резултат от травми, инсулт или продължителна употреба на наркотици. Проучвания с магнитен резонанс показват, че мозъците на хората със синестезия често имат различия в плътността на бялото и сивото вещество, което улеснява по-бързия и активен обмен на информация между сетивните центрове.
Какво се наблюдава при синестезията
Синестезията притежава няколко разновидности, но нека се фокусираме върху най-често срещаните от тях:
- Графемно-цветна синестезия- най-разпространеният вид. Тук човекът свързва букви с цветове в един цвят. Например буквата „А“ винаги се свързва с червен цвят, а цифрата „5“- със син цвят;
- Хронестезия – това е нюансът, при който човекът вижда звуците. Мелодиите се трансформират в цветови петна, форми или светлинни ефекти, които се движат пред очите им. Това са миговете, при които любимата песен се превръща в експлозия от нюанси;
- Лексикално-вкусова синестезия- някои хора изпитват специфични вкусови усещания при чуване или произнасяне на определени думи. Името „Даниела“ може да има вкус на шоколад, а думата „къща“ – на печен хляб;
- Пространствено-времева синестезия- тук времето се визуализира пространствено. Дните от седмицата или месеците от годината могат да бъдат подредени в кръг, линия или сложна спирала около човека.
Стъпки върху психологията
Както казахме вече, макар и понятието за нейното съществуване да го има от 2 века насам, по-задълбочени изследвания се провеждат по-интензивно едва през последните няколко години. Именно тези проучвания доказват, че с годините всички ние сме се научили да свързваме тези усещания помежду им- може би няма човек, който не може да разграничи топлите от студените цветове.
Слушайки музика пред нас могат да изплуват различни картини от миналото или сценарий, които са само в нашето съзнание. Най-ярките представители, за които се е смятало, че са имали синестезия, са Ван Гог, Кандински, Петя Дубарова и Владимир Набоков.
Според проучване, мозъкът на синестетите използва засилването на връзките, за да прехвърли информация от една област в друга. Учените откриват също така, че активността в мозъка преминава от визуалните области към тези, които преработват образа, за да разпознаят числото.
Благословия или предизвикателство
За повечето синестети това преживяване е неутрално или дори дълбоко обогатяващо. Много творци, музиканти и художници споделят, че синестезията им помага да създават уникални произведения, тъй като те имат достъп до сетивни асоциации, недостъпни за останалите. Освен това, допълнителните сетивни връзки често подобряват паметта– много по-лесно е да запомниш телефонен номер, ако той „свети“ в цветовете на дъгата!
Разбира се, може да има и предизвикателства– в свят, изпълнен с толкова много стимули, прекомерното „оцветяване“ на звуци или миризми понякога може да бъде уморително. Но в крайна сметка, синестезията е красиво напомняне за това колко необикновен и пластичен е човешкият мозък.
А вие някога имали ли сте чувството, че определен цвят „звучи“ по специфичен начин, или че денят от седмицата има своя собствена „форма“?
