„Младите днес не знаят как да работят“, „Старите са твърде консервативни и не разбират света“. Чували сме тези фрази безброй пъти. Междупоколенческият конфликт е естествено явление, породено от разликата в опита, ценностите и историческия контекст, в който се е формирало всяко поколение.
„Вие, младите“…И така нататък. Може би сме твърде изтощени, да понасяме пасивно-агресивните обвинения от хората, които само преди две десетилетия са били на нашите години, преминавайки през същите вълнения, тревоги и проблеми, свързани с възрастта, на която са били в тогавашното настояще.
Искаме да споделим своето мнение по въпроса, уповавайки се на това, що е актуално и провокативно за разговорите между баба и внуче, майка и дъщеря, по-голяма с по-малка сестра. Слагаме под своя окуляр основите, които пробуждат тези конфликти.
Ако и Вие имате сериозни сблъсъци с Вашите близки и се чудите дали това се случва само при Вас, веднага Ви отговаряме- твърдо не. Останете с нас още малко и направете своето заключение, успокойте се и приемете на шега всичко, което Ви се поднася ежедневно.
Основите на конфликтите
Gen Z, Gen X и милениъл влизат в бар…И нататък всичко е ясно. Настъпват спорове относно политика, едно време как е протичало образованието, какви са били идеалите на времето и какви са маниерите на младите хора.
Всяка епоха оставя върху хората своя времеви отпечатък, формирайки личността такава, каквато е в своето настояще. Поколенията, израснали във времена на глад, войни и всякакви икономически сривове, усвояват един вид възпитание, учещо ги на борба за оцеляване и жестока предпазливост.
От друга страна, поколенията, формирани в условия на икономически растеж, често са по-склонни към идеализъм, себеизразяване и търсене на лично щастие, тъй като оцеляването не е тяхната основна грижа.
Може би най-видимият разлом е добре познатата на всички нас технологична парадигма. Хората, израснали без Интернет и социални мрежи, са свикнали да чакат информация, да градят дълбоки, бавни връзки и да се учат от физически източници. За тях „реалното“ е това, което могат да докоснат.
Писма, чакане с трепет, любимата да напише своите любовни излияния, картички по пощата за Коледа, Великден и рождени дни- цялата тази романтика е пречупена и пренаредена отново през призмата на дигиталния свят. Тук всичко е достъпно, видимо и бързо.
По-възрастните не разбират тази огромна купчина информация, която се излива върху нас всеки ден, а приема че романтиката е изчезнала някъде с бързия ритъм на Новото време. Новото поколение се идентифицира като дигитални номади- за тях общностите са толкова истински, колкото са и разговорите между съседите на балкона в 13:00 на обяд.
Уважението към всяка една институция, политика и работно място стоят в основата на възпитание на по-старото поколение.
Те се опитват да научат своите внуци и деца по същия начин, и до някаква степен успяват. Има обаче една уловка- не всеки човек търпи йерархии. Точно това приписват на Gen Z- тоталният отказ от „поклонение“ към дадена институция.
Те предпочитат сътрудничеството, прозрачността и автентичността. За тях един лидер не е такъв заради титлата си, а заради стойността, която носи. И не на последно по важност място, искаме да отбележим значението на сблъсъка между директността и тактичността.
Можете ли да познаете кои са по-директни? Възрастните много често не познават границите на тактичността. Възрастните са израснали във времена, в които социалните роли са били ясно дефинирани. „Да кажеш истината в очите“ се е считало за добродетел, за форма на честност и почтеност.
При тях често липсва „филтърът“ на политкоректността или заобикалянето, което се налага днес. Младите поколения, от своя страна, са силно повлияни от културата на емпатията, психичното здраве и важността на „безопасната среда“. Това, което за по-възрастния е „просто да кажа нещата, както са“, за младите често звучи като агресия, липса на такт или токсично поведение.
Тук се ражда голямото напрежение. По-възрастният се чувства неразбран („Аз просто съм искрен, защо се обиждаш?“), докато по-младият се чувства наранен или притиснат („Защо трябва да си толкова груб, можеше да го кажеш по-тактично?“).
За възрастните думата е инструмент за предаване на информация. Те казват „Това не става така“ и очакват проблемът да се поправи. За младите, от друга страна, начинът, по който е поднесена информацията (тонът, изборът на думи, емоционалният фон), е също толкова важен, колкото и самото съдържание.
Изграденият мост между поколенията
Изграждането на мост между поколенията не е задача, която се решава с еднократен разговор. Това е процес на активна настройка, който изисква съзнателно усилие и от двете страни. Когато напрежението е голямо, често забравяме, че целта не е „победа“ в спора, а запазване на връзката.
Конфликтите често се появяват, когато всяка страна защитава своята методология. Когато се усетите, че спорите за „как трябва да се правят нещата“, спрете и се фокусирайте върху „защо“. Когато се съгласите за целта, става много по-лесно да приемете, че пътищата Ви към нея могат да бъдат различни.
Попитайте: „Каква е крайната цел, която и двамата искаме да постигнем?“ (например успешен проект, щастливо семейство, финансова стабилност) и всичко ще бъде много по-спокойно.
