Потим са, потим са, кат‘ свиня са потим, моме. Аре, през студо ми е арно, че имам шкембе и сланина, и ма греят, ама туй са ми излиза на носо летоска.
Ама и едно време летоска си беше толкова жега, че чак въздухо трепери. Нема Пловдив, нема Сандански, нема Софията- навсекъде камъците са пукат от жега. Ама азе съм хитър ербапин, та си имам един тертип у тия дни- седим си вътре, чат-пат одим до центъро, та са буфнем у фонтано, изкъпем са, охладим са, па кой ще да ма гледа.
Следват горещи августовски дни, в които температурите ще повишат своите обичайни стойности от 30+ градуса по Целзий. Ние от Socialni.bg, заедно с нашия любим събеседник, призоваваме всички Вас, да се пазите и да не се излагате прекалено много на слънце (А, що па да не се излагат? Азе, примерно, се излагам и на слънце и под дъждо).
Арно ми е на мене да съм си на морето, да си пия рикията на плажо и да гледам девойки, на които също им е толкова жега. Ама те поне не са толкоз дебели кат‘ менека, ама нищо де- нека им е топло, че инак аз къде ке плакнем окото?!
Градусо вдигнат колко на рикията
Значи азе разбирам рикията ми да с високио си градус, както си требе, ама вънка да ми е 40 градусо- е, то не е за живи, бре. Вънка е само за вътре, как е зимъска, ама малко по-арно.
Знаеш ли кое му аресвам на летоска, моме? Абе, нема кой да те напсува, че се разхождаш по шкембелък по улиците- да, верно, онез, напудрените от Центъро, малко въртят зъркелете, ама ше им мине.
Азе съм на то‘о принцип: Кой му е жега- да са съблача, ако щат женорята и по боски да са хвърлят- още по-добре за назе. Азе, например, тей правим- нема да са потим кат‘ сито прасе у сауна, я…
Съблачай ризата, съблачай потурете, и цървулете, ако щеш- лето е. Сабале излизам- пИче, по обед пръжи, та мамата си джаса.
Асфалто един такъв, кат‘ го гледаш, ке се разтопи още малко, или ако не се- можеш да си опечеш кебапче. Гледаме с жената по телевизията- едни каки ни викат да пием повече вода- е, хубаво, ама азе не можем само на вода. Жабарете ке почнат да ма поздравяват тей.
После, мола ти са, ми викат да не излазаме между 12:00 и 16:00- е, как да не излазаме? Азе хлеб ли ке ядем у назе, или камъне?
Климатико не смогва да бичи- азе, доколкото си знам от едно време- бичи са само айляко, а не климатико. Отварам си азе хладилнико да си турим малко мезе и лед- иде ми да са натъпкам вътре, ама жената кат‘ види, ке почне да са чуди само коги е купила свинско, баси.
Едно време, помним, какво лето имаше- топло, топло, ама седнеш под орехо у дворо на деда ти, па изпиеш една студена лимонада, ако си дяте де, ако си голем- една голема рикийка, и да ти е кеф, та кеф.
Едни викат, че туй е убаво време: Кое му е убавото, мари Пенке, ле? Отидем до магазино за хлеб- опукаме са кат млада царевица…
И туй не е живот, да са мре по сред летоска, ама поне има фонтане (кой че ти плаща за басейне луди мангизи, кат може и на безплатното?).
Кеф по безплатному
Бе, тая жега се не траеше една година. Думам ти, излезеш, пукнеш, па си влезеш обратно дома, на сенкя. Вървим си азе по площадо, потим са, на челото ми яйца ке опръжиш, а ризата ми е залепнала за гърбината като тапет и изведнъж гледам, фонтан.
Ония, хахавите, туристите, гледат го, снимат го, радват му се, ама азе го гледам по друг начин. Викам си: „Фонтанът вода има, аз имам пот, па нещем да ми е потно (беше ми и жадно)- Господ ни е сбрал с причина значи.“
Събувам цървулете, съблачам ризата, тръгам кат жадно дете да притичвам нататък и една баба са оцъклила и ми креска: „Момче, що правиш, бря? То тоз фонтан не е за къпане на потни люде.“
Ама то туй не е музей, ма госпожа, фонтан е. Аааре, вътре- родих са. До колене само, ама можем и да седнем…Малко се разплиска водата, ама тъкмо и на дечурлята краката да са разхладят.
Едно дете даже искаше да влезе при мене даже, ама баща му го дръпна и си тръгнаха. Абе, пусни го бе, байко, детето ти акъл има повече от теб, нищо, че ти е до колене.
След малко иде един от ония, костюметата, общинарете, да ми дума, че туй, ‘дет го правим, не било позволено. Ядоса се, почервеня кат на баба ми доматете, разписка се да излазам, па народо около мен са хили кат‘ настъпени репи.
Един младеж почна да снима- ама снимай бре, младеж, да видят ‘ората как баче ви Ганя пести от вода и ток. След малко излезнах, обух са, па си тръгнах. Право да ти кажем, азе бех най-щастливио человек у центъро.
Требеше да го уважим то‘о фонтанин- нема само да го снимаме, я.
