Как да мисля за туршията, като летоска иде то‘о момент, в който всички девойки се разсъбличат и градо заприличва на Рай. Тук пиленце, там пиленце, а зад вратата- Баба Яга те чака с точилката.
Жената ми забрани да излазам вечер, че тогаз имало повече момета по улиците, облечени кат‘ онез, убавиците, бе, от приказките. Да не съм се заглеждал, вика ми. Ама азе и на терасата да се покажем, пак мо‘ем ги гледам, бре! Ама такова едно, тайничко, да не ме забележи, докат‘ Ганьовица п‘ръжи доматете у тигано.
След плахите любовни трепети с русата русалка Руслана от Русия, нашият Ганьо отново се завърна в Софията, по-свеж и готов за преки включвания от всякога. Твърде болезнено би било за нашия събеседник, да си извади очите за красотата, която се разкрива пред него всеки ден на улицата през лятото.
Красотата на женските форми, изложена на показ, е слабост за нашия любим типаж, който бленува да гледа и да си събира слюнката от брадичката при появата на поредната самодива, облечена в своите леки, летни одежди. Днес той ще ни сподели как се справя с постоянната красота всеки ден от лятото, колко е трудно да бъдеш сдържан мъж и колко е голяма точилката на ревността.
Тук- ангелче, там- дяволица
Бе, наскоро четох един виц у вестнико, моме, и туй много ми ‘ареса, сакаш ли да ти го кажем? Аре, слушай ся:
Знаеш ли, моме, как се чувствува мъжо на улицата? Като в градина: Тук пиленце, там пиленце, много убави пиленца. Как се чувствува мъжо на плажо? Като у Рая: Тук ангелче, там ангелче, все убави ангелчета. А как се чувствува мъжо дома? Като у приказка, братче: Зад всека врата го дебне Баба Яга.
‘Ареса ли ти, а? Ти ангелче ли си, пиленце ли си, или си Баба Яга? Стой, я, че ти ка‘ем: Май си пиле, ама таково едно по-пернато, по-шаренко, ама кат‘ отвориш човка, почват да излизат едни убави мелодийки, с кеф да те слуша човяк.
Не ти правим четка, да си знаеш. Баче ти Ганя дума само истини. Ама тей де, па се отплеснах.
Ама ти що тей все така ми идеш с едни широки таквиз тениски, широки, като че на менека да станат? Я заголи малко гръд и рамена- да те види слънчицето, да ти се порадва (у махлата ми викаха Слънчо). Ма, верно, не ти ли е жега така? Язе се потим кат‘ свиня, па не знам онез с големите боски как издържат- за мъжете и жените говорим, нали тей?
Момееее, пак настана онуй време, когато онуй нещо почва да сърби, зъркелите сърбят, та сърбят за едни такива, чудни, убави гледки. Бе, почувствах се кат девствен момък, така ми запърха сърчицето, ама, моме, на години съм, требе‘ го пазим туй сърце, оти то не е за един ден. Ако беше тей, ееееееей, щех всички девойки да имам, заклевам са.
Кат‘ излезем навънка, моме, само един метър да провървим на тротоаро и хоп- я ше е некоя млада майчица, я некое убаво, стройно девойче- все шекер за очите. Ей зат‘ва си обичам азе летоска- става ти леко на душицата, на момите им е жега, разсъблачат са и опаааааааааааа, всичко е в на Ганя ти очите.
То тъз София цела галерия, братче. Най си обичам азе по Центъро да са изтепанчим. Я мо‘ем да не съм много убав, ама то кат‘ всичко около мен е толкоз арно, и най-убавио у градо да съм, не мо‘ем се мерим с женурята.
Одим с бай ти Миле кат‘ шест без десет по улиците, веем си гащите, па седнем у градинката там, до орлите, па кат‘ са почне едно жуленье на рикии, до към следобедо сме развеселени едно убаво, па станем и кой от къдя е.
Тежка е на Ганьовица точилката
A жената каква е кикимора, ако знайш- една такава, ама чак кисела, ама не от жегата, а от ревност. Ревнува ме, ма, нема шега, нема измама. Пази си ме кат‘ гладно куче свински кокаляк.
Да ме не открадне некоя убава- че азе туй искам, бре! Тя, убавата, убаво ше ми прави, нема да ма трови или беси. Ше се поцелуваме малко, ше пипнем там, дет‘ си требе, па ше си одим дома.
Манджичките на мойта Ганьовица за нищо на света ги не оставям. Тя, госпожа-готвачката, може много тежка точилка да вади да ма бие, ама и какви вкусни мекички върти с нея… Требе да ми додеш на госке, моме, да видиш ти що е манджа, първо, второ, трето.
Ама ше дойдеш коги Ганьовица е у назе- тя обича убави гости да има, ама кат почнем да ги гледам там, ич ѝ не аресва. Одим ние по улиците, тя нарочно ма подхванала под ръки, да си личало, че сме мъж и жена.
Че то тез скици и без да са под ръки ша знайш, че делят една софра. Зла е мойта Ганьовица понекога, ама ко да я правим- треперим всека вечер да ми не избоде зъркелете, че тогаз как ша гледам девойките? Как ша я гледам нея и точилката?
Убаво, моме. Аре, със здраве, па облечи нещо по-така следващио път.
