Значи азе у време оно, моме, колко овце съм продал у Филибето, на пазаро…Са таквоз нещо нема.
Ти, викаш,у Филибето че одиш. Ама за чий, к‘во ще чиниш тамо? Там са оди на по кафенци, салатка, кифте, па заран удряш една мекица с пудра шекерче и ти е блажко през целио ден.
Ако не става съвсем ясно за кой град става въпрос- Пловдив, майна. Избързваме с ден да си поговорим с нашия събеседник, защото в петък Пловдив приютява своите най-върли почитатели на тежката музика в тридневен фестивал.
Градът приютява и нашата интервюираща, която се вълнува да види своите любими изпълнители, и желае да поговори надълго и широко с Ганьо за града на културата. Ганьо го знае като „Филибе“ (старото турско име на град Пловдив) и така ще се среща в статията.
Нека разберем какво мисли нашият любим герой за този уникален град и неговата слава, тук.
Жега, комаре и халтура
Где ше вееш ти гаще по калдъръмо у таз жега тамо, бре? То там летоска не е за живи ‘ора хич даже. Особено за ей таквиз, с шкембета кат‘ менека.
Потим се кат свинче у сауна. То бива жега, ама седиш на едно място, даже на сенкя и гледаш как въздухо м‘ръда, ама таквоз едно трепери. Май му викаха „мараня“, нали?
Хубав град е иначе Филибенцето, ама много почнаха нещо да ми го хвалят. Едно време беше град като град, ама по-голям и по-стар.
Все чуваме я по телевизоро, я по улиците, че това е най-старио жив град у Европата. То верно е стар, ама азе не одим да му гледам акто за раждане, нали тека? Отивам да видим дали има няк‘ви евтинджос джунджурии по чаршията за жената и за менека нещо за пийване, и хапване, домашничко, ама пак да е евтино, че тез, домашните производители почна‘а и те да шмекеруват.
Всички почна‘а да ми думат за култура- то са театри, то са концерти, картини, дрън-дрън, трънкина. Хубаво бе, ама мен туй не ма грей- кажете ми къде дават най-големите порции с кебапчета и салата, па после не ме мислете, баче ви че се оправи.
Убав град е, ама ако ма питаш, след цел ден потене по тия камънаце, една студена рикийка ти иде кат‘ национално богатство. А ти, кажи сега, на какво ще ходиш тамо?
Разбрах азе, че има нещо там за три дена си плащаш да слушаш музика на открито. Ко туй?
Панаир или събор? Не е ли със скарата, с бирата, с народната музика, хич ми го не хвали. Ама ще пукясаш там на тая жега, пази се, че то не е много убаво да са излагаш на то‘о пъкъл.
Па и музиката нещо ми се не чини. Ще одиш там, да клатиш главата кат‘ нек‘ва алтава, да ти писнат ушаците и верно да вземе да ти стане нещо. Мани ти, не си е работа, ама ти си знайш де.
Ама сега слушам и по новините, че нек‘ъв потоп е ставал. Мале, мале, краят е близо, а?
Ще ни потопят, ще ни облъчат кат‘ чумави мишки, та да се чудиме от де ни е дошло. То не стига, че си разпра шево от нек‘ви чужденци, па и сега, сигур‘ зарад тех ни наказва Господ, та ни праща дъждове и гръмове.
И вие, лудите метъле, тръгнале ми у средата на нищото да ми дават луди пари да си клатят главите пред нек‘ви алтави, с дълги коси. Я си стой на гъзните бузи дома, пий си, яж си на евтинлъко, да ти е мир и кеф на душицата.
Тепе, пот, пот, тепе
И азе имам си спомен от Филибето, ама не на събор- бех дошел по работа да вършиме. И като тръгна‘а да ми разправят за тепетата, питам ги азе колко са на брой, па те ми викат, че били 7.
Докат ги обиколим, братче, времето ми ке свърши, че азе нема да стоим цел живот там, да им обикалям калдъръмете и да им мерим тесните…Улички, бе, що ма гледаш под веждаци?
Това, моля ти се, ми било градо на артиститье. Че, туй го чувам всеки ден по Центъро на Софията некой улав да го крещи. Последно, Филибето ли е, Софията ли е?
Бе, тук си личи, кат‘ се замисла: Един ми носи нек‘ъв шал през юли, друг драска нещо на нек‘ва керемида и вика, че туй било изкуство, трети ми пие тепърва кафе у два чесо следобедо и уж си мисли нещо за живото.
Минавам азе през онова големото, на Центъро- май нек‘ъв Античен театър- е, па браво на майсторите, бре! У нашио вход сложи‘а плочки преди 3 годин и почна‘а вече да падат кат‘ гнили круши.
После ма заведо‘а у Капано. Оти му викат тей, и до днес нещо не вдевам. Гледам азе менюто- то нищо арно нема да си поръчаш, да са наядеш. Те ти ядат портфейло. Една филия със сиринье и домат немаха.
Уж поръчах нещо, не знам и азе ко поръчах носят ми една малка чинийка кат‘ за Бог да прости, питам ги: „А другото до кога ке го чекам?“- викат ми: „Това сте си поръчали само, господине“. Прилоша ми, ама си го изедох- пари съм давал.
За едното ми чене не стигна. Станах, отърсих трохите от потурете, па викам на бай ти Миле, да одим некъде на по-убаво, тук е за онея, фръцолевините.
