Чекай да ти се похвалим…Ама и да ти се жалвам, де. Влюбих са. Ама до червените си ушаци, моме. Едно ми е такова, как да ти кажем, леко, арно, кат да ти влезе първата глътка рикия у гърлето следобедо.

Ама онъз, мойта Ганьовица ко да я правим. Азе и нея си обичам. То верно, че от всички жени най си тачим мама, ама останалото требе да се подклажда, да са кади, за да ти гори душицата. Ех, женичките! Без вазе сме за никъде.

Всичко бих дал да видим онез големи очи, ама мойта ке се сърди дома. Ти нема да ѝ кажеш туй, което азе ше ти кажем сега, нали? Ай, закълни се де, аз само така вервам на ората. Ама си сложи ръката на сърцето, погледни ме в очите и кажи, че си остава тук.

Бай Ганьо се върна от почивка, по-свеж и млад от всякога. С радост го посрещаме, готови да чуем как си е изкарал на морето, колко простотии е показал на туристите и най-важното: Коя е въпросната дама, която е откраднала сърцето и душата му, така че да не знае къде се намира.

Гледам го, наш Ганьо, усмихва се като тийнейджър на гола снимка. Очаквам да каже, но типично за него си, той тръгва от далеч, говорейки за принципни неща, докато не се изприщим и двамата от вълнение около фокуса на разговора, който се забавя като български влак в лятна буря.

На Черно море нема уморени ‘ора

Значи, моме, да отидеш на моренце не е лошо ич даже. Чекаме цела година да се топнем у морето, да опънем долни гащи на плажа и барем некоя русалка изскочи на хоризонто. Тръгнахме с бай ти Миле с неговата кола, па по пъто закъсахме.

Отиваме ние на една бензиностанция- да не ти думам какви беха цените. Ше кажеш, че на Луната ке одиш. Ебати кризата, ебати чудото. Рекох, да направим некой шматалък, ама нема как- един ми са възправил и ма гледа. Азе нали съм си селянче на мама, оглеждам се, броя мухите и са правя, че нищо нема. Ам‘ че то си е така, де.

Немахме избор, та заредихме. По живо, по здраво пристигнахме у Черноморецо. Немахме резервиран хотел и намерихме една баба, която даваше стаи на изгодни цени. Арна женица, че и евтино ни ги даде.

Па ние с бай ти Миле я питаме: „Абе, бабе, тука какво има да се прави? Девойки идат ли ти тука? Рикия некъде наблизо има ли, че не ни се оди много, много?“. Она седи с едни опулени очи, гледа ни от глава до пети, мери нещо там, па ни вика: „Девойки за дърти пергише нема. Ама арна черноморска рикия има.“. Бе, не ми стана много арно от тия думи, ама поне ни каза къде има убава рикия.

Отидо‘аме ние да са почерпим, па после са хвърли‘аме у морето. Ама то едно таково студено, ама нас туй не ни плаши- нали зачерви‘аме бузи от рикията и туй ни се не опре. 7 дена направо се скъсахме да пуцаме, моме.

Яж, пий, спи и е така. Па кат си вземем и за плажо от обеда- еееей, казвам ти, пада един купон на плажо, за чудо и приказ. Гледат ни, чудат ни се, ама те онез, чужденците, не са свикнале по тоз тертип. Дай им само да си цъкат на телефонете и да са снимат.

Ама азе имам нещо друго да ти думам. Нали знайш колко милея за една млада русалка, ей така, у скуто да ми се намести. Почекай ти, да ти кажем.

Арна русалка- бурно море

Моме, влюбих са! Онова девойче направо ми изпи мозъко до капка. Много арна мома, еееееей. Едни таквиз големи очи, арно бугарско тяло, налята отпред, абеее, всички екстри, моме. Загледах си я азе нея у кръчмето- беше придошла с едни други девойки, ама тая бе най-убавата.

Русаааааа, руса кака- баш русалка. Май беше и рускиня даже. Ама такваз една, отворена- върви все едно требе да ѝ козируваш и да ѝ целуваш краците. Ама с удоволствие, ма, какооооооо! Ей, остана‘а ми очите тамо значи- бай ти Миле ми говореше нещо, ама мойте очи все у ней гледат.

Она се усети по едно време, погледна ме, усмихна ми се, и азе откачих. Гаврътнах една бърза малка ракия „Пещерска Гроздова“, па ми дойде смелостта. Отидох азе на техната маса, гледах я гледах я, тя ме погледа, па рече, ама на развален такъв бугарски: „Ти май гледаш мен цела вечер. Аз Руслана, ти как?“

„Ганьо“- викам ѝ. Онъз ма гледа, гледа, па вика: „Ти мене черпиш водка сега?“ Бе, каква ти водка, бе, душицо?! Водката е за слабаците и онез там, дет се пънат по клубовете- истинският бугарин пие първак- да му влезе кат‘ на кърмаче млеко, па да го сгрее кат камина.

Научих азе таз девойка да пий люта рикия. Услади ѝ се, ей! Значи тия руските жени ич си не поплюват. Изпи една малка кат нектар. Каза ми, че отива после до тоалетната и така и не се върна. Чеках, чеках- нема я никаква, ама вече трети ден я мисла.

Поне да ми беше казала от кой град е. Арна жена, арни краци, арни цомби- всичко си имаше. Барем и акъл азе да имах, да ѝ взема поне номеро, ама рикията си каза думата. Да не кажеш само на жената, че хване ли ме- кат ягне ще ме дере.

Туй между нас, нали тъй? Ама ти немаш ли Фейсбук, нещо Мейсбук. Дай да я намерим, па ти ще ѝ кажеш много поздрави от баче ти Ганя.