Бе к‘ви столичани, к‘ви 2.50 евро бе, моме? Гледаш го едно такова, фръцнато, изтупано, все едно райски газ изпуска през задните си части. Аман от снобаре!
Те не ми пуцат кифтетата с хлеб, а ми го разпокъсват на малки парчетии, па после го клюцат кат патици. Те не знаят що е то да си направиш домашна рикия, не знаят к‘во е да ядеш домашна лютеничка, а седят и ми са чеплезят с техните млека от кокосе и от бадеме.
Онуй да нема виме, бре! Ако има, да завъдим един обор с бадеме, да ги храниме с трева, па да ги доим, не знам и аз вече техните откачалщини. Подразнен от снобизма на една определена извадка от столичната интелигенция, днес нашият събеседник говори за това, що е то да си чедо на провинцията и колко висок е полетът на столичаните.
Ако вие, които четете това, принадлежите към столичния просветен елит – време е да си сипете по една ракия, за да ви стане весело и да не приемате толкова присърце това, което ще прочетете в следващите редове.
Бадемово млеко? Ш‘го доим
Бе до гуша ми доде на мене от претенции, бре. Не пиели мляко от крава. Та те не знаят що е туй крава – ни дали са яде, ни дали да пий, гледа ли се, как се дои, от къде иде млекото – нищичко, моме, акъл – море, глава – шамандура.
Ониз, де са се раждали на пъпо на жълтак-паветата, ши ка‘иш, че са богопомазани. То та гледа изпод вежди, вирнало големио си нос колкото може по-нагоре и пуфти, кат‘ види некой от село. Че толкоз ли миришем бре, моми и момци?
На назе чаршафете не са ни позлатени, а пари да са перем всеки ден нема. Кой ша ни плати високите сметки? Вий?
Тръгнале ми те по чаршията с едни лаптопе, едни големи раници, па седнат у кафето, кръстосат краче връз краче и си поръчат няк‘ва гняс, де ѝ викат „кафе“. Имало, моля ти се, безкофеиново кафе. Ко туй – т‘ва е село без църква.
А кат‘ седнат в тия, засуканите заведения, майкоууууу, мамата си джаса от лукс. Взели си не цела бутилка, а една чаша. Ти представяш ли си? Една, та да си разквасят устите само. Пиели те, те знаят ли к‘во е пиене, бре?!
Ей, бесен съм бре, бесен съм. Имале ми претенции, искали всички от село да си одим, от къде сме дошле. Абе, алоу, царю-господарю, кой ти бачка кат‘ алтав по цел ден, че да можеш да си движиш бизнесчето и да си пийваш по ЕДНА чашка скъпо менте винце вечер?
Едно само ще ти кажем, девойче: Софийският снобар, братче, не е лош човек. Просто много обича да му личи, че не е като другите. Аз пък обичам да ми личи, че съм по-хитър от другите. Разликата е само в цената на дрехите.
Да ви имам и престижо (така ли му викаме?) – сума ти време обикаляш кат‘ лястовица, да си дириш паркомясто, псуваш, дириш, маеш са и то пак нема бе, никой си не мърда от местото. А виждала ли си как се облачат? Дават ми 100 евро за една горница и пак ми мязат на бедни.
Азе за 5 евро ке ти намерим по-убава, с дупки, колкото щеш, стара, колкото щеш. Е ти на село таквиз ризи и горници всеки носи. Ама не претендира с лукс и, че му е широко около вратната п‘ръжола, нали?
Селскио пръч на брънч
Чекай да те питам азе, че ти по ги знаеш: Ко туй „брънч“? Яде са, май. Постоянно това им шляпат устите на тия бе, „брънч“, та „брънч“, да муаш преди обед и аз можем. Значи азе съм на брънч, а?
Азе, знаеш, съм от малкио град, и въобще до са не съм чувал подобни измишльотини и позьорщини. Ще ти дам една камара мангизи да ми сервирате пържени яйца. Кой знае какво ГМО е и туй, те, тия до са не са виждале истински яйца.
ЕЕЕеЕ, хрумна ми нещо, като стана раздумка: Я че им носим яйца на тия маскари, те ке ми плащат, че им носим пресни яйчица. Туй става ли?
Ама чекай, че се замечтах много; така де, тия ми снобаре, гледат ма, че съм с потурите и калпако от едно време и чак ма снимат. Амаа, алоу, азе да не съм ви музейнио експонат. Една снимка, усмивка и щрак – 5 евро, моля, па ако щете и 100 снимки ми направете.
Вие, като ми одите с лъснатите, опънати панталоне, че чак чатало ви боли, азе не съм по-малко човяк от вазе. Правят ми се, все едно ги не стегат гащете от злоба, ама иначе са правят на добри момчета, поздравяват през зъби.
Знам ви на вас селските номера. Гражданите сте най-големите селяни, бе. Вие може да не пикаете до Парламенто, ама Парламенто ви пикае върху заплатките. И аз ви пикаем на културата и на снобарщината, сипвам си ракията и си пускам TiankovTV ей така, да си ме чувате у целио вход, и да са кръстите. И барем ще си опънем един брънч.
