Днешният разговор с Бай Ви Ганьо се фокусира върху актуално и всеобщо възмущение, а именно върху цените на стоките в супермаркета. Доживяхме времена, в които цените на хранителните продукти се вдигат с възмутително бърза скорост, докато заплатите на всички работещи българи са заковали една цифра, която вече не е достатъчна за нормален живот.

Нашият събеседник открито, както всеки друг българин, се възмущава, поти се и вдига рязко температура, когато вижда как една бучка сирене струва колкото 3 продукта от млечен произход. Какво ни е подготвил като беседа Ганьо ли? Четете, възмущавайте се, пък отидете до кварталното магазинче, за да си купите 5 неща за 40 евро- ей, така, от куртоазия.

Моме, почвам да крадем азе, не мо‘е тей да продължава. Отивам до щандо с доматете, почнем да пуним една торбичка, па я скрием у пазвата. Как ще ти давам 50 еврака за 5 неща, бря?!

Те тез мангизе да ги не копам от некъде? Изедници бе, алчни, ама баче ти знай как да завърти схемата. Те ма познават вече онез от магазино, знаят, че съм глупав, ама чист човяк. Бе почвам да си показвам и азе магариите.

Сиренье на изплащане

Едно време отивахме само за един хлеб и малко сиренце до магазино. Чистак-бърсак ра‘ота- хем ти е благо, хем ти е евтинлък. А сега?

Все скъпотия, ама все има едни таквиз, балъци, дето с пунят цели колички с няк‘ви залъгалки за езико, па после се почва с вадене на едни пачки, па броене, па стотинки. Калабалък отвсекъде.

И ти го гледаш как вади от таз количка нек‘ви био млека, па някакви трици, био краставици, абе алоу, господинеее? Дай ги тез твои пари на мен, та да видиш що е пазаруване с пазарлък.

Ма те и тез продавачите едни таквиз, намусени, все едно им вадиш от джоба парите, да си платиш чушките и доматете. По-ведро, ма! Азе плащам, ти маркираш, азе се потим, кат чуем 34 евро и 32 евроцентове.

Сиренье колко цело теле, баси! А азе много обичам със салатката и рикията. Ама то у Софията, къде да правиш сиринье? Едно време, на село, бех цар на тертипо, ама кат‘ се преместихме с жената тука- на ти, жено столица, яж пластмаса.

Ще кажеш, че онез боклуци в магазино са златни. Одиш между рафтовете, потиш са кат‘ свиня и гледаш как да не харчиш много пари, ама па и да са наядеш кат‘ белите хора. С кражбА ке стане само, ама то кат‘ почнат да вият онез аларми и нек‘ви гардероби ми дойдат да ми искат сметка що съм го направил- па да си извади от джоба да ми плати, бре.

Аз туй сиренье ке го ядем ли, или ке си го държим за украса у назе, на рафто? Шашава ра‘ота!

Те, тез, къдет‘ вдигат цените никога не са яле домашно сиринье и кашкавал. Гладна нация ще станеме, ей! Та зат'ва баче ти почва оттук нататък да оди само в малките магазини, където нема да ма забележат, че крадем. Па ако ме забележат- ще одим другаде, дет‘ ма не знаят.

За тез пари толкоз

Влазам азе они ден у супермаркето, от онез, по-големите, „Кафланд“ ли беше „Кауфланд“, бе все тая. Пет минути работа, колко за един хляб да вземем. Излазам мазе след пол‘вин час с цела торба и наполовина надник.

Гледам патладжанете- онез бе, големите, продълговатите сини домате, знаеш ли ги? Жената много обича да ми прави патладжанче на фурна, ама аз кат‘видех колко струват- 4 еврака, а? Не влизат арно, нали?

Абе, Вие сини домате ли предлагате или акции на банката? Отивам при краставиците- требат ни курнишоне за буркане за зимъска. Ама и те надути, важни, златни ще кажеш, че са. Отглеждале са ги на Луната сигур‘.

Много са потих пред цените на яйцата- 12 яйца струват толкова, ще кажеш, че кокошката е имала личен счетоводител, баси. Напуних уж най-необходимото у количката и тръгнах към касата кат ягне на заколение.

Там страшно, ей! Кат са почна едно пуикане: „Пиу-пиу“, та „Пиу“. Усещам, моме, как пачката, която си бех взел да плащам, ще ми я вземат до шушка тези изедници.

„Общо 40 евро и 5 цента“- много културно девойче, ама ме обра бе, обра ме до шушка. Немам пари да се усмихнем от таквиз кражбаре. Азе пазарувам ли, или купувам целио магазин, аааа?

Плащам азе, к‘во да правим, хайманъта му с хайманъ. Вика ми: „Торбичка желаете ли?“- нема нужда, я съм взел пазарската чанта на жената. Малко ма свян, че такава на едни цветенца, ма нема да им плащам и за торбичка па сега.

Излазам язе, гледам- един хлеб, малко сиринье, кисело млеко и една краставица. Нали е лято- таратор че правиме. Прибирам са азе, жената ма чака и ми вика: „Само туй ли купи?“- влаза ми остро. За тез пари толкоз, жено.

Ама Бай ти Ганьо е измислил схема, измислил я е. Нема да седим гладни- с кражбА ке стане. Аре, по живо, по здраво, моме. Азе отивам до магазино за краставици и копър. Ако сакаш нещо, кАжи ми.