Има една особена тишина в човешката психика, изпълнена със съмнение в собствената стойност на личността. Понякога тя се проявява като силен страх и болка, а в много случаи пристига, едва доловима, скрита зад усмивки, успехи и привидна увереност.
Тя, обаче, оформя начина, по който човек вижда себе си, другите и света, а сравняването с хора, които намираме за привлекателни, успешни и интересни, в някои ситуации, може да ни доведе до така наречения „комплекс за малоценност“. Днес ще си поговорим по-подробно за този проблем, от какво произлиза, какво представлява, какви са ефектите върху психичното здраве и как можем да се избавим от него, за да се чувстваме добре.
Комплексът за малоценност е изключително интересна тема за изследване, защото той е цялостна събирателна система от убеждения, преживявания, различни емоции и чувство за несигурност, което ни съпътства като тъмна сянка, и ни кара да се чувстваме по-малко значими. За да избегнете такива ситуации и да се отървете от това чувство- останете с нас още малко.
Същността на комплекса за малоценност
Постоянното и дълбоко убеждение за низост и непълноценност, са основните нюанси на това психологическо състояние. Чувството се появява най-често в ситуации, в които човекът се среща с други хора, които може да идолизира и да мисли на тях като по-способни, по-красиви и по-умели в общуването си с другите от самия него.
Това води до все повече недоверие към личните умения, външен вид и начин на живот. Постепенно се поражда чувство за неадекватност, причиняващо трайни социални и психологически усложнения в по-нататъшен период.
Причините за възникването на комплекса за малоценност са същите, при които се проявяват и останалите психологически проблеми, а именно от трудно детство или критична среда на развитие и растеж. Независимо дали преценката е рационална или не, Американската психологическа асоциация характеризира комплекса за малоценност, като убеждение на човека, че е по-низш от останалите.
При всеки човек реакцията, която поражда този комплекс, може да бъде различна- затваряне в себе си, ограничаване на контактите или навлизане в дълбоките води на компенсаторния режим. Последната реакция насочва човека към постоянно желание да се доказва, че не е по-низш от другите, опитвайки се да изгражда конкуренция за себе си или самият той да бъде такава.
В тези случаи от комплекс за малоценност може да се стигне и до комплекс за превъзходство- понякога нещата се считат за етапи сами по себе си.
За комплекса за малоценност говори още и австрийският лекар и психотерапевт- Алфред Адлер (1870-1937). Той счита, че това е нормално човешко чувство, защото още в своите ранни години човек започва да осъзнава какви са неговите лимити във всяко едно отношение, но тези знания не са негативни. Те служат като мотивация, която кара всички хора да се стремят към развиване на по-добрата версия на себе си.
Но чувствата за малоценност постепенно се превръщат в краен комплекс и той не мотивира личностното израстване, а вкарва индивида в емоционална дупка, която го кара да се демотивира и да придобие нездравословни механизми за справяне.
Какво причинява комплексът за малоценност на психиката
Всичко започва още в детството, когато малчуганите започват да имат нужда от одобрението на своите родители, а малко в по-късен етап- и от своите връстници. Когато семейната среда е здравословна и подкрепяща, рискът от неадекватност е много по-малък, отколкото в такава, в която има прекалено много изисквания и непосилни за изпълнение цели.
В приятелската среда този принцип е сходен. Детето търси приемане в желания социален кръг, правейки всичко възможно да се адаптира, правейки понякога неща, които не отговарят на личността му. Понякога се проявяват и в съревнованията между двама или повече души, и това води до недооценяване.
Това непрекъснато сравняване все повече прераства благодарение на присъствието на социалните мрежи. Ежедневно хората се сблъскват с красиви и успешни хора, все по-агресивно култивиране на нереалистични цели в името на красотата, естетиката и начина на живот, които подтикват към развитие на комплекса за малоценност.
Преживяванията се подсилват негативно с определени модели, като самообвинение и фокус, който твърде често е непропорционален на възможностите на личността. От този комплекс никой не е застрахован- могат да го придобият както жените, така и мъжете.
При мъжете всичко е въпрос на съревнование за пари и за мъжественост (представете си два лъва, които се борят за надмощие в прайда), докато при жените може да опре до външен вид, хобита или заетост. Тези неща водят до липса на мотивация, тежки депресивни състояния и постоянно търсене на валидация.
Какъв е възможният изход
Най-възможният вариант, разбира се, винаги е консултацията с психолог. Специалистът търси първоизточника на проблема и по-най здравословния и по спокоен начин помага да се преодоляват вредните вярвания на своя пациент. Най-важното е човекът да работи активно върху своето себеизграждане, възприятие за реалността и опознаване на собствените си лимити.
Ако той расте и се развива в нездравословна среда, има два възможни варианта- семейството също да посети психолог, или ако е достатъчно самостоятелен, пациентът да се отдели постепенно от тази токсична среда. Ако личността се чувства некомпетентна за неща, за които иска да е, тогава тя може да се опита да развива своите таланти, да подкрепи дадена кауза или да намери социалната си среда, която ще я учи на нови неща всеки ден.
