Пак стигна‘аме дотук, бачевото. Пак ще се оди на избори. Пак ще ни подкупват с кебапчета, пак ще ни раздават вестници на партиите и пак ще има едно дуене кой е по-добър и честен.
Писна ми на шкембелъка, право си казвам. Губя бройката вече на всички маскари и мошеници, които ни лъжат тука вече от няколко години. Е, после как да ходя да гласувам, кажи ми, като на власт ще дойдат още по-кухи хартутници?!
На 19.04.2026 България отново отива на избори- осми парламентарни избори за по-малко от 5 години. Може би това след време ще го пише в учебниците по история, или ще се говори с горчилка в спомена за това, как след толкова много падания на Правителството, безброй протести против корупцията и невъзможност за стабилна коалиция, обществото отново, с недоверие, отива да подаде своя решаващ за бъдещето си глас.
Темата е актуална и болезнена за нашия събеседник. Седнахме за пореден път на по първак от зимника, да разнищваме тази толкова интересна тема. Останете още малко, за да разберете какво е мнението на Ганьо по този въпрос.
Да гласуваш или не- туй е въпросът
Тия избори станаха като сметките за ток- идват редовно, ама файда нема. Бе, аз ще гласувам, амааа това е все едно да си купиш билет за автобус и да знаеш, че нема да тръгне.
Гледам ги, бре- днес се псуват по телевизора, утре мислят заедно нови схеми как да ни окрадат, бе те самите си не верват, ние ли да им верваме? И аз ще ода, и други хора ще одат, ама не щото много вярваме, а щото се ядосваме.
Ай, барем нещо са излезе по-читаво! Амин! Тия нови политически проекти ли са, партии ли са, са като стари дрехи с нови етикети- само табелките сменят, бе, нищо друго.
Едно време ме подкупваха с кебапчета у махалата. Аз и комшията замезихме с ракията, нищо, че ни думаха да не пием преди избори. Т‘ва някаква традиция ли е? Да не би Господ да слезе от небето и да ме накаже, че съм ударил 3 ракии преди да се изтепанча пред ония там у комисията?
Па на кого му дреме, бе? Те и тия там си подпийват такова, тайничко, под масата, ама как нема? Те са по цел ден там, гладуват, вода не пият и седят до никое време да броят билетини…Оф, как беше думата, бре? Бюлетажи? Бюлетини.
Щело да има контрол… Глупости на търкалета! Я като влезем зад завесата кой ще ме гледа какво правя, бе? Ай само да не ми светят… У Парламенто требе най-много да им се свети на тия маскари нйедни.
Питаш ме, бачевото, к‘во ще стане след изборите- к‘вото става всеки път- старата песен на нов глас, пак ще ни обещават, че този път ще е по-различно и то пак ще е същата кочина. Ама кат‘ ше се ядосааам, кат ше им стъпа и Парламенто, ше ми станат на костюмета, на политици и на смешници. Майтапчии ше ми се събират там, то т‘ва да не им е кварталната кръчма? Съсипаха държавата, чедо, съсипаха ни родината, окрадоха ората и после ореваха орталъка.
Докато те си въртят келепири и ни дават кебапчета, кифтета и мангизи в плик- ми ще ядем и ушите ще ни пукат. То от тва по-сити и по-богати нема да станем де, ама един допълнителен лев, опа, чекай, че ние вече сме у еврото…Та, едно допълнително евро никой нема да откаже, нали тей?
Гледам ги едни натокани по телевизора, едни нагласени, усмихнати…Ми, то като не спираш да крадеш от ората как да не си щастлив, я. Ама кат‘ се намръщат на нищо не мязат- и те кат мен и теб са ора, ма от ония, гадните, дет ги боли шмайзеро за назе и наще животи. Ай, наздраве, пък кв‘ото Господ Бог е рекъл, тъй ще стане.
С мирис на кебапчета и грешни избори (една истинска история)
Стой бе, стой за по още едно. Нали требе да ти разкажем една история, обещал съм. С ръка на сърцето ти казвам, че беше тей.
Значи слушай сега, отивам азе на избори- един такъв натокан, лъснат, бе все едно на сватба ше одим. Важно е, нали сме европейци все пак, не требе да се излагаме пред чужденците, да ни уважават. Или ше сме професионалци или ше си одим дома.
Та, отивам аз, вървим в махалата и един ме пресреща на ъгъло. Вика ми: „Ганьо, за къде си се спретнал така бе, Ганьо?“ Викам му: „Ше гласувам бе, граждански дълг“. Оня седи един, подсмихва се под мустак кат‘ лисугер и ме пита за кого. Ааааа, бако, мъчни въпроси ми задаваш тука- ше решим на место, бе.
Тоя, завалията, ме подмишкоса и ми вика: „Я ела да поговорим тука за малко.“. Вкарва ме у кварталното кафене, там всички ме знаят беее, сложи‘а ми ракия, салата, кебапчета, викам му: „Абе вие много уважавате избирателя бе.“ Он пак се хили нещо и ми вика: „Ние хората си ги ценим, ама да се научат малко и те да ценят нас“.
После извади едно пликче, не много дебело, ама не празно, аз го гледам, той тебе види, мене ме гледа. Е, така вече ше се разбереме без приказка. Азе съм на всички човек, кой ме черпи повече, за него ше гласувам и ако требе ще викам за него по улиците.
Одих, видех, гласувах. Тръгнах си, ама по пътя седим и се чудим- азе ли гласувах за тех или те гласуваха вместо мене? Кото стане, чедо, кото стане. Бако ти тая година може да заслабне, май нема да има кюфтета. Нищо, друг път.
