Ей, видехме се и ние у празници. Всеки ден ново 20, ама дай, Боже по-добри дни да дойдат! Днешната ни среща с любимия ни персонаж се случва в оживена и пищна от цветове обстановка- навън, на „пейка-парти“, както се изразяват представителите на моето поколение.
Поводът за разговор е предстоящият празник на просветата и култура- 24-ти май. Това е личен празник за всички нас, които сме решили да се впуснем в дълбоките дебри на словото.
Разбира се, имайки предвид кой стои срещу нас, става ясно, че разговорът няма да бъде академичен. Нашият човек не стои мирно- върти се като вретено в торба, място не може да си намери от някакво негово вътрешно вълнение. Прескачайки от тема в тема, постепенно се потапяме във фокуса на интервюто, а именно този така светъл и шарен празник.
Е, как да не знам аз 24-ти май? Ти за какъв ме взе, бря, чадо? Убав, шарен празник- дечурлята се щурат около даскалките си, носят цветя, облечени кат‘ за сватба…Абе, аресва ми, що да не ми аресва?!
Букви требват, ама и акъл
Питаш ме що знам азе за тоя празник- па, хубав е, през пролетта е, навън излизаш и всичко се щура напред-назад, все едно се раздават безплатни баници по улицата. Абитуриенти свирукат, играят кючеци пред училищата, онез, по-мънечките кръжат кат‘ мравки с едни букетчета. Уважавам си буквите как едно време уважавах и лева (темата е твърде болезнена за нашия герой в това отношение- винаги завива в тази посока).
Без букви- нищо нема. Ама чакай, да ти думам азе, ама между нас да си остане….Не се ли увличате много по тия работи? Букви, книги, просветилници, ама човек кат нема какво да яде, как ще живее?
Буквите са да си думаме на първо място, ама убави приказки, а не кат‘ онези у Парламента. Аз, например, като отида некъде, не нося томове книги- нося си акъла (това го каза с особена гордост и удар в гърдите).
Гледам, слушам, кимам умно на душманите, разбирам ги какво щат и действам. Ей, това е просвета, според мене- да се оправиш у света, па да не ти се смеят ората. Сега требе да се буташ, да припечелваш по петаче и да уважаваш старейшините.
Тоя празник е големо нещо, ей! Ама да не стане само едни речи и едни сериозни физиономии, па после да бие на кухолък? Нали ги гледам по телевизията- говорят, ама едни такива начумерени, все едно ни съобщават за чума.
Абе, дайте малко живот, бре! Да се усети, че е празник. Да има радост, да има джумбиш, настроение…Щото културата, според мен, не е само да се седиш кат‘ изтукан и да декламираш. Културата е, моме, да седнеш, па да се засмееш, да проличи, че си жив човек, а не бостанско плашило- азе с таквиз си гоня гаргите от кукуруза.
Ама баче ти Ганя познава и умни хора…Ентелегентни (иска да каже „интелигентни“). Учили се завалиите на четмо и писмо, ама като ги тресне живото кат‘ с мокрио парцаляк- мигат кат плъхове у брашно. И обратното- тези, дето не са чели много, ама знаят как да се движат и да оцеляват много по-харно.
Култура или халтура
Чакай, да ти думам както стана преди години. Не помня точно кога беше, ама не беше много скоро.
Та отивам аз, нали, на тая среща на 24-ти май- викат ми, че щяло да има някакъв разговор за буквите, за културата и за други неща. А кебапчета?
Айде, викам си: „Добре бе, ще отида, да видя какво толкова ще ми разправят.“ Застанал, моля ти се, един господин, с очила, гладко избръснат, сериозен, гологлав, изтупан като франсе, като че ли деда му цел живот книги е подреждал.
Започва нашио, че този празник е символ на духовността. Т‘ва яде ли се? Кат‘ человеко нема какво да тури на масата, символи ли яде, бре Петрункин? Ама зададох му го то‘о въпрос и той взе, че се намръщоти все едно съм му бутнал долапо с книгите.
Започна да си прави пак ветър на устата, как трябвало да има развитие, идеал, образуване (може би искаше да каже „образование“); аз го слушам, слушам и си викам: „Добре бе, бако, ама тия неща не вървят ли малко по-бавно в живота?“.
Ама да се завъртиш, да не стоиш кат‘ пън посред елова горичка, ти требе малко акъл. „Не става само с ядене“- нали имаше една такава приказка по телевизията. Еееееей, господинее, ако излезеш малко отвън, да си вдигнеш носа, ке видиш ти кон боб яде ли и дали всичко е като у народна приказка.
Ама казах му и това, и той май не ме разбра какво му думам. Или ме помисли за много прост, или нещо му светна в мозъка, не знам. И по-тежки работи съм виждал, честно.
Тръгнах си по живо, по здраво, оставих го тоя и неговите нагласени ортаци да си размишляват и да се огъват пред книгите. Я се прибрах, сипах си една рикия, па с жената вдигнахме наздраве, че поне знаем кога слънце огрева и кога залезва. Да живее културата и ние покрай нея да сме живи и здрави.
