Викаш, завършила си преди 8 години, а? Язе даже не помна коя година беше. Ама едно време такива изгъзици немаше. Одиш на бало с Ладата на деда си, хвърляш малко вода за берекет и късмет и одиш на мегдано при момите и момците да се напийш.

Ама то май и сега е така. Само, че добрата стара Лада вече я отишла за скрап, я лови паяжини пред блоко- то тава е реликва бе (нали така беше думата?) за чудо и приказ. Колко зимнина и къщня е пренесла. Азе седам с костюмо за бала, а до мене- на Бай ти Гоше бурканьете с туршия, от другата страна едно моме с росна китка зад ухото и роклята на майкини.

Днес с нашия любим събеседник разгръщаме една празнична тема, изпълнена с много очакване, щури купони и пожелания за много успехи на младите зрелостници. Всички сме минали, минаваме и ще минаваме през тези емоции, които всеки си заслужава да изпита.

А дали Бай Ганьо мисли така? Нетърпеливи сме да разберем каква реч ще ни спретне този път нашият остроумен душа-човек.

„До 12 искам да броити“

Ма я можем и до 24 да броим бе, како. От Великден са почнале да викат по улиците. То са снимки, клипове, подаръци на даскалете, то е чудо. Ама все убави деца, моме. Такива ни ражда нашата родина…А барем имат и акъл. То не става само с яденье и виканье- требе си и малко да си умен, да знаеш как да си направиш домашна лютеничка летоска, да ти е спретнато дома, па и да се учиш, за да сполучиш.

То живото не спира след бало. Баш тогава си почва, ако ме питаш мене.

Гледам ги всека година, моме и не мога да им се нарадвам. Едни такива лъснати, накичени, ама некои са ми като коледни елхи. Я се чудим понекога те на бал ли са, или снимат филм.

Кат ги видиш, едни дълги коли- та то целата ми рода ше побера у тая кола, па и сватба ке вдигнеме тамо. Другарят Тодор Живков е казал: „Гледам ги, начервени и прочее“, ама след това става грозно и нема да продължавам.

Ама свирнята е постоянно значи. То човек не може да си изпие ракията на спокойствие, ама така по-харно понекога. И Бай ти Ганя ги слуша ония по телевизията, певачките. Па като засвири и оркестъро…Бе, мандръсанье на снаги и гъзаре за чудо и приказ.

Нека се радват! То човек кат‘ завърши, да реве ли? Ама некои реват де- като ми се запрегъщат и почне ред сълзи- ред сополе, ама то да ти се дореве и на тебе.

Бал…кан турист банкет

Ама едно време си беше по-харно според мене. Немаше баш такива надпръдания, ама на кой момък техните колко пари са дале за риза и панталоне, ама коя с по-убава прическа. Абе, всички си облечеме новите дре‘и, па се изтепанчиме на дансинго, па друснем едно оро, а после, кой не се е насвяткал, кани някое моменце на танц.

Тия са все по телефонете. Абе, станете, забавлявайте се. Я не разбирам от Фейсбуко, ама от танци много ме бива. Одехме, моме, по улиците, викахме и ние, ама то тогава имаше кой да ни гледа и да ни се радва.

А сега? Покани роднините, приятелете и по бързата процедура, кой ял-ял, кой не е- да е ял. Кат събирахме ние родата, то беха едни меса, то беха едни салати, ракии, ама ти кеф на душата. Я завръшвам, ама си хващам живото у ръките после. Домашните ми викат: „Ганчо, голем човяк си веке, оди да си търсиш щастието по чужбината или у големия град, па догодина те чекаме и с буля.“

Е, те тей стана де. Завръшихме, после всеки си фана пътьо под мишците и беж у големио град. Некои учиха пак. То тава за мен живот ли е,бре?! Я работих залудо, комине чистих, пилци продавах, баници пекох и там срещнах мойта жена.

Па после мисли кат за двамина. Па после и за трима. И те така живото си върви, младите завършват и стават кат назе след некоя друга година- улегнале, как му се вика, а?

Честитим искрено на всички зрелостници, които днес минават през своя последен ден заедно, като клас, през училищните врати. Ганьо се сеща, пък гледаме, сълзи му текат от кеф и носталгия.

Ганьо честити на всички Вас с едно послание: Па може да се сещате и за мене от време на време- чие дете съм, кой славен баща ме създаде и що направих за Вазе и Вашата обща култура. Па ако Ви се паднем на ма…турете, да кажете една добра дума и за мене.