Красотата е идея с устойчивост и еволюционни процеси в различните епохи. Тя пътува през тях с различен естетически „багаж“, който разнася по света, между тълпите на пазарите, в домовете, в дворците, върху платната на художниците и в глината на скулпторите.
Красотата е огледало, в което всеки се оглежда всеки ден и вижда света зад себе си. Тя се вплита в косите, поведението, лицата и озарява присъствието на личността с невидим за човешкото око ореол, но осезаем за съзнанието, възприятието и впечатлението. Ако попътуваме мислено между епохите и в културите, ще видим безкрайна палитра от различни представи за красота.
Това прави днешната тема изключително интересна и обширна за разговор. Ще Ви покажем, че често красотата не идва от природната надареност, гените или универсалния стандарт, а може да бъде много повече, придружена от социалната, и историческата конструкция.
Плодородие, престиж, художествена мярка или социален статус- тук ще видим как тя пътува през вековете, намествайки се в представите на обществото и огъвайки се според тогавашните, и сегашните нужди.
Красотата като плодородие и оцеляване: Древност
Още в незапомнени времена, представата за красота е съществувала като отделен организъм, подчинен изцяло на най-базовия човешки приоритет. Без медицински познания, без устойчиво земеделие и представа за професионално израстване, красотата не е била елегантна или изящна, а преди всичко източник на здраве и способност да гарантира продължаването на човешкото разрастване.
Венера е един от най-ясно изразените примери. Това е малка фигурка с подчертани женски форми- гърди, корем, бедра. Формите не са случайни- те изразяват представата за плодовитост, успешно износване на дете и изобилие.
Красотата директно е свързана с функционалност, а именно способността да се създаде и износи един пълноценен живот.
Хармония, симетрия и божествен ред: Античност
Именно тук се заражда идеята за влиятелната сила на красотата- митът за Хубавата Елена, Афродита, Аполон, Зевс и още много други богове, полубогове, и изящни създания. Красотата е свързана с реда, пропорцията и хармонията, превръщайки се дори във философска категория: Нещо, което може да се измерва, анализира и изчислява.
Зад тази епоха стои идеята, че природата има своя структура, вселената следва закони и всичко това е израз на красота. За античния човек, тялото трябва да има баланс, лицето трябва да бъде пропорционално, а формите- в равновесие.
Духовността, изместваща физиката: Средновековие
Пренасяме се в Средновековието, където в центъра на красивото стоят духовността и чистотата. Центърът е Бог, физическата красота губи своята сила, а религиозната символика взема връх.
Тогава се е смятало, че истински красивият човек носи своята вътрешна светлина и искреност, като също така, греховността се е смятала за синоним на грозота. Идеалът за красота все пак е включвал бледа кожа, спокойни и смирени черти, и деликатно излъчване.
Средновековната култура гледа на тялото като източник на всички земни слабости, изкушения и грехове. Плътта е свързана с желанията, суетата и отклонението от вярата.
Завръщане към телесния идеал: Ренесанс
В културен и исторически план, тази епоха бележи значителен прогрес и промяна в представите на света за това, що е красиво и кое трябва да бъде в центъра на света. Слабостта по човешкото тяло се завръща- към неговата форма и земно присъствие.
Хуманизмът- тази красива и епична дума, отразяваща важната роля на човека за промените на световно ниво, неговия разум и поглед за всичко свято и красиво. Точно в този период човешката анатомия и физиология започват да се изучават системно, подробно и с голямо удоволствие.
Човешкото тяло е любима тема както за учените, така и за артистите. В картините на Ренесанса ще видите изобилие от мъжки и женски тела дори на библейски персонажи- нещо, което църквата тотално отхвърля.
Изобразителното изкуство става по-реалистично, усеща се повече динамика, а образите сякаш чувстват и се движат в рамката на своята картина. Източник на вдъхновение е Античността, със своята симетрия, пропорции и хармония между тяло, лице, и форма.
Изящество и разкош в изобилие: Барок
След баланса на Ренесанса, следват изобилието от изящество, разкошът и пищността. Барокът рисува една идея, опята от хор с небесни херувими, театралност, лекота, флирт и динамика.
Според някои велики майстори по онова време, като Рубенс, красотата е синоним на динамика, жизненост и плътност. В изкуството бароковите тела често са по-пълни, динамични и обемни.
Точно в тази епоха се появява Рококо- стил, който издига красотата в култ чрез игра, интимност, декорация и пищна елегантност. Тогава външният вид става изключително важен. Имаме безброй обемни перуки, бяла пудра за лице, огромни рокли със сложни елементи и изкуствени украси.
Красотата винаги е била неизчерпаема тема. Но понякога красивото трябва да има свои лимити, за да бъде достатъчно интересно за всички нас. Това е само началото на една тема, която служи за вдъхновение на толкова много артисти по света, в различните сфери на изкуството.
Красотата носи живота, красотата носи свежестта, младостта и завършеността на жизнения цикъл на всеки пълноценен човек. За красотата ще се говори отново и отново. В следващата част ще навлезем все повече в съвременността и идеала за красота през погледа на простотата, моралната строгост и драматично променящите се вкусове в рамките на един век.
