Околовръстен начин на живот – това се случва в България от няколко седмици. Не, срам ме е да кажа от началото на извънредното положение, наложено заради заразата с коронавирус.
Няма как да кажа такова нещо, защото в самото начало всичко бе някак си по-детско и невинно.
Харесваше ни идеята да си поседим вкъщи, да превърнем масата за вечеря в офис през деня, а вечер да хапваме с най-близките си.
Харесваше ни идеята за сигурност, защото ни пазеха – виждахме някакво приложение на законови мерки. Нещо ново за нас, преди не го бяхме виждали.
По жилищните квартали започнаха да циркулират повече патрулни полицейски коли. Още малко да бе ескалирало всичко и можеше да видим, че все още съществуват военни в България.
От редовното движение и упражняване на контрол, някак си кварталите се усмириха.
Престъпността взе сякаш да спада, въпреки че навсякъде статистиката рязко скочи и всички запяха песента, че родната полиция не може да се справи с всички поставени ѝ задачи.
Постепенно…
Тази цветна рисунка, изобразяваща спокойствие, тишина и жадуваното чувство за домашен уют постепенно взе да губи блясък и цвят.
Ден след ден хората спираха да виждат цветове и щастие, а се обърнаха към черно-бял катарзис в отношения и работа.
Много изгубиха своя хляб, други бяха изпратени принудително да си почиват под душовете, а фирмите, отдаващи бързи кредити, започнаха да броят маси с пари.
На всеки му се прииска да е медик на първа линия заради обещаните 1000 лева.
Срамота! Правителството сложи куп забрани, които забраняваха дори вече наложените забрани. Какво, за Бога?!
Граници
Наложихме Тръмпския модел за всеки един град. Президентът на Съединените американски щати вдигна огради на мексиканската граница и сложи шепа морски пехотинци да дежурят денонощно.
Какво направихме ние? В България отново всичко се направи много бързо и адски наполовина.
Сложихме по две огради на входовете и изходите на областните градове. На тях поставихме по 3-ма служители на реда и ги превърнахме в писари.
„Попълни си декларацията.“, „Напиши номера на шефа!“. Попълвай, шофьорче, че ще дължиш парите, които и без това ги нямаш в тия времена.
Най-лошото е, че правителството постоянно бива критикувано я от народ, я от опозиция, я от останалите страни в Европа. Поне като първите две не важат, то третите да бъдат послушани.
В началото всички помним, че ни хвалиха обилно. Къпаха ни с похвали, че сме взели навременни мерки, които да потушат заразата и да ограничат контактите, премиерът на България Бойко Борисов гордо се тупаше в гърдите, че е пратен от Бог, за да помогне на държавата си.
Помогна ни, Боже, така ни помогна, че на твоя празник всичко живо тръгна по софрите, за да те уважи, а те не успяха да го предвидят.
Ти много добре знаеш, Боже, че ние българите си имаме наш си манталитет и на нас много много не могат да ни налагат граници.
Ти може би познаваш, Боже, един митичен герой, който обединява в себе си всичко българско и родно. За Бай Ганьо става дума, но щом кимаш с глава, значи знаеш за кого ти говоря.
Та видя ли ги всички, Боже, в деня на възкресението ти как им замириса на агне, Боже. Отидоха в покрайнините, за да празнуват и да заформят пищни софри.
Не спазиха никакви физически и морални граници. Сега си чакаме последствията, а мен ме е страх, Боже, защото властта нехае за това дали карантината ще продължи, или не.
Сметките трябва да се плащат, хазяите не приемат отсрочки, а твоят пратеник, Боже, си мисли, че всичко ще се оправи с тегленето на един бърз кредит. Стига съм те занимавал.
Ти много по-добре от мен знаеш какво ще стане, но не ми казвай. Искам да проверя дали съм прав по честния начин.
Ограничения
Отново се прехвърляме на контролно-пропускателните пунктове, където няколко полицаи щяха да бъдат изядени с поглед и реплики от изнервени шофьори.
За това, че си вършат съвестно работата, правят каквото им се каже, излагайки се на риск, нашите родни служители на реда и мира в обществото, ще получават по 650 български лева към всяка заплата до края на извънредното положение.
Не ми трябват големи познания по математика, за да кажа, че тази парична надбавка ще бъде еднократна, защото засега се знае, че до края на извънредното положение има още по-малко от месец.
Т.е. лъвчетата ни няма да вземат кой знае колко пари за това, че също стоят на първа линия и търпят унижението да слушат директни обиди от шофьорите.
Критики
Не желая да критикувам всеки ден. Искам да напиша нещо хубаво за нещо хубаво.
Искам първо това приятно събитие да се случи, да ни се каже, че карантината е свършила. Тогава да изляза в парка без да се оглеждам през рамо все едно съм най-търсения квартален дилър.
Ще седна на пейка и ще напиша материал, в който ще разказвам за пролетта, която изпуснахме така злощастно, ще пиша за почти летните песни на птичките, ще пиша за всяко листо и за всяко камъче, което срещна по пътя.
Ще гледам планината и най-сетне ще я чувствам още по-своя. Морето ще ми липсва, но и за него ще пиша.
Докато светът иска да заобиколи коронавируса по околовръстен път, аз ще запозная планината и морето.
