Не се яде туй, що е живо и скъпо. Ама мерак ми е, бе, како, мерако мре последен- знаеш. Може на Великден да едем пилци, ама на Гошовден требе задължително да има ягне на масата.

Ама как с тия цени?! Бе, ще измизеруваме малко, ама ше ядем половин месец дреболии и месце. Решил съм го, моме, да събера малко парички, па да ида до един мой познат и да му кажа да ми запази едно цело ягне, да има с какво да заблажим на празнико.

Мина един светъл български празник, в който голям процент от населението у нас празнуваше своя имен ден – Георги, Гергана, Ганка, Гинка, Галя, Гюрга и т.н. Този ден е много скъп и мил за нашия уважаем персонаж, защото на него хем се почива, хем се яде на корем, хем се пие на хубавото време, докато цъфтят дръвчетата, и пролетните цветя.

По този повод сме Ви подготвили едно интервю, в което Ганьо говори за това, как се празнува Гергьовден в неговия дом и как едно време са празнували на село този скъп за българина празник. Този разговор ще мирише на агнешко, зелена пролетна салата и силна домашна ракия- пригответе се да Ви потекат лигите и да позавидите на щастието, което нашият човек изпитва, говорейки за паметния 6-ти май.

Агне по Ганьовски

Не, не попитахме 100 човека за това, какво за тях е Герьовден. Попитахме Ганьо, а неговото мнение е напълно достатъчно и равняващо се на още 99 мнения.

Абе, Гергьовден не е като другите празници, да знаеш. Требе акъл, требе малко да стегнем гащите и да събудим челядта от сабале. Мислим още от Великден до Гергьовден, от къде да купим ягне, колко кила, колко ора ке додат, щото едно е да си направиш сметката, друго е да те изненадат на масата.

Те, комшулуците, идат, ни звънкат на вратнята, ни нищо, направо влазат, все едно са си дома. Обикалям кат‘ алтав за ягне, па взема накрая, че се сетя, че имам един приятел на село, едно време баща му гледаше ягнета и овци и той наследи бизнесо. Чисто месце- чиста работа.

Ама гледам да не ме метне- да не е кльощаво, да не е много тлъсто, че много мазнина и цената да не ме обиди. От мене да знаеш- ако те обиди цената и най-убавото ягне ти става горчилък. После се почва със сметките- тоя ще доде ли, оня ще доде ли, па ще доведат ли децата, жените, то туй месо да не е само за един ден?!

И тук почвам сам на себе си да си думам: „По-добре да има повече, баче Ганьо, отколкото да гризем кокаляците накрай.“ Нема по-срамно от това, да ти додат гости и ти да се молиш да са се наяли дома.

Иде ред после жената да се развихри у кухнята- то е сол, то е чесън, то са подправки, то е чудо. Агънце-багънце не е майтап-работа- ако го направиш как си требе- ке те уважават и ще те запомнят и ако го батисаш- пак ще те запомнят, ама по друг начин. Аз, чедо, много вервам на времето: Сабале ставам рано, отивам да изпуша един фас на прозореца и гледам как е навън времето- ако е убаво, убави госке ке ни додат. Почваш да оправяш трапезата, апнеш малко, колко да не ти къркори коремо, па после почват един след друг да се точат людете.

Единио носи ракия (да си ги мерим коя по-люта), другио донесъл салам и салата, всеки нещо носи. Ама ще се изеде, де, нали за това сме се сбрале. И то ти кеф на душицата, кат‘ дойде и някое друго дете, да ти тича около масата и да пее. Направо, моме, кеф, та кеф, ей за туй живея.

Ама друго си беше, кат бехме мъненки дечурля- не можеш да изедеш цело ягне, ама търчиш на воля, на зелено и немаш тегоби на главата.

Едно време какъв Гошовден имаше

Ех, кат‘ кажеш „Гергьовден“, ми става едно таквоз убаво и топло! Едно време, на село, ставахме рано, без да се ослушваме много. Мама ни мокреше със студена светена вода и росна китка за здраве- чедоооо, туй действаше кат шкембе-чорба при махмурлук.

Ставаш, знаеш, че е празник, ама вече са те подхванале да метеш пода, да бършеш прах и да тупаш килимо отвън, на лоста. Ако не- теб те тупат после до лоста.

А дедо е вече отдавна на крак, измел е двора, всичко по реда си. Всеки търчи по задачи, майка нарежда, меси, вайка се- абеее, семейна идилия (нали така беше думата?). И кат додат роднините и съседите, стане един много убав мазаляк- баш как баче ти обича.

Търчим ние около нашите, не щем да едем, весело ни е, и така ми се ще да е всеки ден. Ама не може да се яде всеки ден ягне- то с тия цени как да стане и зеленило да ядеш? Не съм спрел да го мисля, мира ми не дават тия цени, ама айде дано сега с новата политика, да се смилят над баче ти Ганя.