Изборите минаха, но не и разочарованието на народа. В очите на Ганьо, както и за много други хора, старата песен ще се пее на нов глас, а политиците все така, с вдигнати заплатки и още по-вирнати носове, ще прекрачват прага на властта всеки ден, готови да направят поредната глупост, не в полза на народа.
Ако аз бях политик, бачевото, щеше да има кебапчета за всички, ракия на корем и охолен живот. Дааааааа, ама опираме дръвото всеки ден и все така уж сме щастливи. Парата йок, а маскарите му с маскари се разхождат свободно като царе и си мислят, че са най-силните.
Друг път! То всеки паляк в днешно време може да стане политик. Право ти думам, моме, ако азе влеза сега у Парламенто, народо ше цъфне кат джанка. Ама и азе ке си въртим мойте далаверки, яяяяя: То като бъркаш у меда, не си ли облизваш пръстите?
Тез не на мен! И ти да си, и ти ше блажиш кат попско дете на Задушница и ушаците ке ти пукат. Ама мойта политика ке бъде арна и проста. Работа за всички, българско производство на домати и ракия, печено ягне за Герьовден на корем и празници всеки ден.
Барабар Ганьо с политиците
Ей, бачевото, писна ми на шкембето тия дена само за политика да им тракат устите на всички. Кой к‘во направил, кой к‘во не направил. Азе ги слушам, па си викам: „Много ветър около устата, малко ветър на промената“- нали имаше една такава песен, на която едно време канихме жените на танц.
Ама то било много просто да си политик, то те си правят дяволщините, па после вдигат викове до Бога, че няма да стане по този начин. Ами, няма да стане по този начин, съгласих се!
Ти требе да си знаеш народа, да го видиш по улиците, па да седнеш с тях, да пиеш по едно, да апнеш, да ти се зачервят бузите. Кеф да ти е да си знаеш ората. Они в Парламента говорят, говорят, нищо не правят по цел ден, само лъжат народа, ама и на народа му кипна кат канче с млеко…
Ама азе кат влезна у политиката, ще си купя чисто нов костюм, една вратовръзка, една бела риза, ама така, по-широка, да не пръсна шевовете, ще се избръсна, па ке отида там и застана пред всички, знаеш ли к‘во ще им думам: СЪСИПАХТЕ ДЪРЖАВАТА, ЕЙ!
Ще ми стане всичко на интелигенция, на позьорченца и на…Да не казвам, че ще ме четат ората. Кат‘ ги питам азе: „Колеги, кой к‘во прави са?“- ке им стане малко огин на задните бузи- те такива въпроси не ги долюбват.
Ще вкарам бай ти Миле, Геньо бостанджията, родата от Свищов и ще напуним Парламенто, бря. То туй е лесно. Ама кат почне истинската работа, тогава домъчнява и почва да те боли корем.
Мойта схема ке бъде такваз: Те говорят сложно, аз ке говорим просто, те обещават много, аз ке обещавам малко, ама убаво, ке мислим у хазната всеки ден и нема да се правя на такъв, к‘ъвто не съм. Те туй много го обичат, зат‘ва са таквиз паляци.
Азе да не съм глупав, я
Далавери, далавери- азе ги знаем тез работи, бачевото. Тия в Парламенто не правят далавери ли? Айде бе!
То само проекти и комисии са им у главите. Кат‘ отворят едни еееей таквиз големи усти гладни и ококорят едни еееей таквиз големи очи, ке им изпаднат, зъбаците, бе! При мене ще е много просто- да се знай кой ко прави, иначе работата ше се забатачи и ше отиде коньо у ряката.
Аз не обичам да се крия много- всичко зло не мога да го задържам у мене много, много. Като въртим далаверки- да е ясно, като се правим на честни- пак да е ясно.
Азе нема да крадем- азе ке уреждам. Ще помогна на тоя, ще бутна оня, ще свържа двама човека и накрай- вълко сит и ягнето цело. Ама и за мен ще има малко- нема да стоим назаде.
Щото к‘во излиза иначе? Всички ке спечелят и ще са наядени и напити, само аз стоя и гледам. Айде, нема нужда!
Некой ше доде при мене, ше ми каже: „Ганьо, имаме проблем“- ше му кажем: „Спокойно, всичко ше оправим“ и ше си свирукам по цел ден. Звъня на моя човек, питам го дали може да ми свърши една услуга, и така. Готови сме, държавата ще бъде доволна и гражданите ще бъдат сити и напити.
Без реч ни можи
Искаш ли да ми чуеш речта? Азе съм я подготвил от край време, ама за черни дни я пазя. Мислих, мислих, азе не съм много по писането, като Вас, ама го измъдрих накрая, па реших да го напиша, да си го имам, да го чета на децата.
„Скъпи граждани (може би е искал да напише „съграждани“)
Днес стоя пред Вас не като човек на четмото, а като син на живота. Аз тука нема да Ви говорим сложни думи, дето никой не разбира, а ще Ви кажем, че с мен ще живеете добре, ще има ред, работа и казарма за всички. Викам си, че е време да действаме!“
Епа, това успях да измисля. Ти ше ми помогнеш ли да влезем у Парламенто?
