Когато се смеем над дълбоките бездни, застанали до самия им ръб, ние сме загубили логиката в истинността, но въпреки всичко не я отричаме. За нас тя е изкривена, граничеща с паралелна реалност, и оставила травма от едно масово разрушение, което разклаща вярата в рационалния прогрес.
Може би е абсурдно да вярваме, че светът е устроен с логична подредба и самите ние съществуваме по логика, която е изградена или от самите нас, или от някаква външна ефирна сила, която е невидима за човешкото око. Със сигурност можем да кажем обаче, че не е абсурдно да поговорим за абсурдизма като философско и артистично течение, упоменавайки неговите основоположници, с които в някакъв етап от животите ни сме се сблъсквали.
Чужденецът на света
Може би всички сме родени тук и сега, за да бъдем третирани като чужденци, за да можем да се интегрираме в земи, които не са наши по природа, и закон. Според Албер Камю, абсурдът не е свойство на света сам по себе си и не е дори човешка характеристика, напротив- той е сблъсъкът между двете.
Абсурдът настъпва тогава, когато човекът търси ред и смисъл в заглъхналия и криещ постоянен хаос свят. Конфликтът е описан най-ясно в „Митът за Сизиф“, където човекът е обречен да бута камък по стръмнина завинаги.
Трите възможни реакции тук биват три- физическо самоубийство, философско самоубийство или още наречено „скок към вярата или идеологията“ и бунт. Разбира се, абсурдизмът избира третата посока, защото той винаги стои в напрежението и гордо му се надсмива с вирнат, крив нос.
Бунтът е живот с ясно съзнание за абсурда наоколо, приемане на отсъствието на финален отговор и действие въпреки това. „Трябва да си представим Сизиф щастлив“- щастието тук не идва от разрешаването на проблем, а от съзнателното му носене.
Това, което го прави толкова актуален и днес, е валидирането на един свят без граници, липса на утешителни системи и имунитет срещу цинизма. За Камю смисълът не е даден във времената на тежките житейски и политически борби, но все пак достойнството е възможно.
Хлебарка в свят на бюрокрация
Събуждаме се като хлебарки, живеем като такива, без ясен отговор защо. Реакцията на околните? Отчуждение и болезнени етапи на дехуманизация. Колко може да бъде крехка социалната идентичност? Колко условна е човешката стойност? Колко бързо човек може да стане излишен?
Тези въпроси са ясно вплетени в концепцията на Франц Кафка, който е виден представител на абсурдизма в литературата. Кафка не е на плажа- той е в забързания ритъм на ежедневието без особена логика за това, в нелогичните действия без разумни обяснения и в недостъпния смисъл на устройството на големия свят. Това, което бива описвано като „кафкианско“ е всичко онова, което хвърля обвинения върху невинен човек, без обяснение, което ни тегли към безкрайна бюрократична система, което ни кара да изпитваме вина…Отново без причина и което ни кара да търсим логика без да е необходимо това търсене, и без да е заявено ясно, че съществува такава.
Необяснимата вина е ясно застъпена тема в мислите на Кафка. Това е екзистенциално чувство за недостатъчност, което ни кара да го изпитваме още в момента на своята пародийно триумфална поява на бял свят.
Сцена на разпадащи се смисли
Пияните мисли на нашите умове често биват помрачени от липса на подреденост, логика, последователност, начало и край. Нашият абсурден живот е сцената за изява, в която нямаме богати декори, а само един елемент без изход и излишни детайли без смисъл.
В театъра на абсурда езикът индикира самотата на героите, вместо да ги сближава. Те са статични, без начален и финален етап на развитие, с повтарящи се монолози и диалози, а истинският абсурд тегне над очакването за развръзка въпреки нейната липса.
Театърът на абсурда не ни учи какво е смисъл и живот, а ясно ни показва какво е да съществуваш в свят, който никога не обещава смисъл. Не сме ли полезни за себе си, господа, че въпреки всичко смехът над нашите тъмни сенки и опасни бездни глухо ехтят и изпълват нашето ежедневие с живот по изкривена линия? Може би никога няма да отговорим, защото въпросът е сложен и изисква логичен отговор в свят на хаос и липса на каквато и да е логика. Абсурд!
