При някои хора обаче непрекъснатото желание от това, на всяка цена да притежават даден продукт, се превръща в адикция, подобна на наркотиците и хазарта. Нуждата от притежание на предмет, независимо дали става въпрос за опиат, парична стойност или нова вещ, води до депресия, липса на неудовлетвореност или хиперактивност и проблеми с концентрацията.

Тази статия е тук, за да удовлетвори нуждата от повече знания за това, как шопингът се превръща в пристрастяване, от което изходът може да бъде труден. Не се притеснявайте обаче да бъдете жадни за знания- понякога те са спасението от тежките депресивни състояния, от които съвременният човек бива застрашаван ежедневно.

Какво представлява шопинг манията

Шопинг манията, наречена още „ониомания“ е явление, което може да причини сериозни негативни последици с личността и финансовата му наличност. Тя е вид пристрастяване, което може да засегне както жените, така и мъжете, като възрастта им може да варира от ранно тийнейджърство до зряла възраст.

Проучвания и статистики обаче показват, че в обществото по-големият процент от засегнати са от женски пол. Тази зависимост може да се формира дори и от ранна детска възраст поради различни ограничения от страна на родителите към удовлетворяването на детските молби или точно обратното- прекомерно задоволяване на нужди с цел компенсиране на липсващо внимание.

Пубертетът е началният етап, в който индивидът има нужда от повече нови дрехи, които формират неговата личност и първо впечатление в околните, и вече в зряла възраст. Когато той е независим от чуждите разходи, той започва да вижда повече свобода за своите. Шопинг манията има своите разновидности, които се изграждат на базата на индивидуалните нужди на потребителите:

  • Вещо-мания- мания от натрупване и притежание на много вещи;
  • Лейбъл мания (Label mania)- мания от следене и притежание на висококласни продукти от луксозни марки;
  • Сейлз мания (Sales mania)- следене и интензивно харчене от разпродажби, промоции и намаления;
  • Гаджет адикция (Gadget addiction)- купуване на най-новите технически изобретения (среща се по-често при мъжете).

Хората, подвластни на своите депресивни състояния и тревожност са най-податливи на този вид адикция, защото пазаруването им носи усещане за свобода, контрол над емоциите и живота, както и краткотрайно разсейване от проблемите. Погледнато с психологически аспект, пазаруването може да повиши нивата на серотонин, който има отношение към нарушения контрол на импулса.

Усещането за възнаграждение е вид дисфункционално поведение, което води до временно удовлетворение, а след това оставя отново дълго чувство за празнина и тъга. Пристрастяването по време на шопинг е резултат от генерирането на невротрансмисерите ендорфин и допамин, които интерпретират този процес като нещо удовлетворяващо и следователно то трябва да бъде повторено неколкократно.

Какви са маркетинговите стратегии, които влияят на личността

Маркетингът има ключово влияние върху начина на мислене на потребителите и разпространяването на масовия интерес към даден продукт, който задължително трябва да бъде притежаван. Всичко това се случва благодарение на рекламите и онлайн натрупването на данни на потребители в Интернет.

Това значително отдалечава личността от реалния живот и от естествените неща на живота, на които трябва да се радва. Щастието от присъствието на любими хора е заменено с присъствието на вещи, преживяванията за изместени от скъпи подаръци и индивидуалността към влеченията вече се свежда до една линия, до която се приравнява всяко едно желание.

Риалити форматите са един тъжен пример за това как всички хора намират романтичен нюанс в едни и същи материални облаги (101 рози, скъпи бижута, аксесоари или дрехи). Много често в тях участниците консумират храна и напитки, чиито марки нахално се набиват в очите на зрителя, като по този начин се гарантира тяхното качество, от което обикновеният човек непременно трябва да се възползва.

Това прави справянето с проблемите, свързани с ониоманията, все по-сложно поради факта, че човекът е заобиколен от реклами, под каквато и да е форма. Ако сте в етап, в който чувствате, че сте в безизходица, поговорете със специалист или потърсете помощ от близък човек, който ще Ви изслуша и разбере.

„Боен клуб“ или как един роман/филм подхвърли материал за размисъл

Нека направим асоциация с един културен феномен, който не може да бъде пренаписан или адаптиран по по-различен начин от това, което сме чели или гледали. „Боен клуб“ е роман на американския писател Чък Паланюк, който служи като една брутална сатира на жертвите на едно поколение Х, които попадат в жестокия капан на консуматорския начин на живот.

Романът е „кастрация“ на всички мъже, които израстват във времена, които не са засегнати от войни, но за сметка на това пораждат една голяма вътрешна борба на личността с индивидуалността си. Тази индивидуалност бива безцеремонно потъпквана от всички материални облаги и облъчвания от медии, трендове, брандове, шопинг страсти и порно.

Филмовата адаптация на режисьора Дейвид Финчър е също толкова добър и полезен материал за размисъл върху това, заслужават ли си всичките вещи, които пълнят дома на съвременния човек, когато душата е празна.