Привет, социални, социалисти и този третият вариант, както е на чист български – соушъл! Първо, честит Ден на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България!
Такива дни не са празници, защото хора са умирали заради собствените си идеали, в които са вярвали и за да можете днес да имате лични карти, на които да пише, че сте български граждани.
Не бързайте да се хващате за главата и да се смеете, сочейки екрана. Обясняваме си решението.
Не, не сме забравили да озаглавим текста и да, свършихме си работата, защото за пореден път направихме уникален текст. Това се иска от нас и това правим – по най-добрия начин, защото сме Socialni.bg, а това си е печат за добре свършена работа.
Така де, днес текстът няма да си има име или по-скоро ще има, но ще е на хартия. То всичкото в държавата ни е на хартия, че един текст ли ще ни събори.
Именно за това ще говорим днес, защото не сме балъци и не си затваряме очите за някой лев или пък защото ни мързи да ги отворим. В духа на един възрожденски ден, ще пишем малко в стил пост във „Фейсбук“ на 3-ти март – приповдигнато, партизанско, наранено и драматично.
„Пак скучните ти уводи, човек! Честно, как не ти писва?“
„Обзора на Ганьо“ ми идва твърде далеч от днес, но това не пречи все пак да правим обзор. Вярно е, че българинът плаща куп пари, за да има маркови неща, но за обзора важи ли?
Нима няма да е обзор ако не е брандиран като ганьовски?! Ще е, естествено и даже смятаме да го направим.
Нека да запазим темпото, с което пишем, защото фактите, които сме приготвили днес, изискват детайлно разглеждане. От едната страна стоят Рилският манастир и бездомните, а от другата – автомагистрала „Европа“ и „Балкански поток“.
„Дай да оправим Европата и Потока, а разните му там бездомници и манастири ще чакат. Дайте да се стегнем.
Държавата винаги е била отражение на манталитета ни
Няма спор, че той и манталитетът ни не е цвете за мирисане, ама държавицата ни е леко прогнила напоследък. Защо?
Защото винаги се целим нагоре, а не си виждаме отново на чист български: „дереджето“. Летвите са толкова недостижимо нагоре, че усилията за прескачането им ни вдигат високо над земята и чакаме момента, в който ще се приземим с гръм и трясък.
Сега, с риск да прозвуча като на предизборна кампания, ще кажа, че все пак „трябва да сме оптимисти за бъдещето“. Е, какви оптимисти, какви пет лева?
Скандалите с храмове не са ни за пръв път
Помните ли скандала в Троянския манастир „Успение Богородично“ малко преди Рождество Христово? Тогава се получи грозна сценка, в която 5-годишно болно от аутизъм момиченце бе изгонено от храма.
Аргументацията на йеромонах Георги за грубото изгонване бе, че детето „вика и крещи“. Майката на детето подаде оплакване, но тогава всички чакаха Бог да даде възмездие – уви.
Дори имаше заснет клип, в който ясно си проличава наглото и безскрупулно държание на йеромонах Георги. Но и това не помогна на властите да вземат правилното решение.
Цялата сага около изгонването завърши с „трогателното“ писмо от Велики епископ Сионий:
"От името на братството и лично от свое име поднасяме сърдечни извинения на вас и на вашите придружители, които сте потърпевши и сте станали свидетели на това неподобаващо поведение от страна на йеромонах Георги. Уверяваме ви, че на духовника ще бъде наложено съответстващото наказание за поведението му, което е недопустимо и непристойно"
Нищо, нали има магистрали и черпим премиера с мента, глог и валериан, какъв е проблемът? Ето заради тези глупости, случващи се в родната ни държавица, оставяме текста без заглавие.
„Инспектирай си кварталите преди да ходиш по магистрали“ – старо българско поверие
Сега, нека се върнем към 2020 и да отпътуваме до жилищния квартал в столицата – „Захарна фабрика“. Хората там нямат търпение гетото в „Илинден“ да приключи със своето съществуване.
Къде са Фандъкова и Борисов? Бас ловим, че последното ходене на кмета на София и премиера на България по квартали са били на последните им предизборни кампании за кмет.
Сами си направете сметката колко всъщност са в час с историите, разиграващи се в столичните квартали, нашите „управители“. Вместо да се заинтересуват как живее обикновеният човек, който няма пари да пътува по новите национални, интерконтинентални, междупланетни, интергалактически, междузвездни магистрали, те ходят по инспекции, за да регистрират дейност.
„Бездомните хора са като бездомните кучета, само че хора“ - Божинката
След като Столична община разреши половинчато проблема с бездомните кучета преди известен брой години, сега трябва да се справи с бездомните хора, ровещи в казаните, живеещи на улицата и в студ, и в пек. Като се замисля колко са компетентни управниците, направо не ми се иска да си представя как ще се „оправят“ с този проблем.
Аз предлагам да им обявим джихад с една кастрация и проблемът да не се предава повече. Така поне всички ще са напълно сигурни, че тия неща с решенията на дребно ще се спрат един път завинаги.
В заключение
Така де, докато писах този текст все пак се напънах да измисля заглавие, за да не дискриминирам статията. Уви – нищо логично не ми хрумна, защото няма нито едно нещо, което да заслужава някакво заглавие.
Съветът на Socialni.bg е следващия път, в който се наложи да четете текст без заглавие, да не се чувствате сякаш вършите нещо нередно, а напротив – четете и инвестирайте в собственото си знание. Бог да е с вас, да има магистрали и си пазете ментата, глога и валериана.
