Привет, драги сънародници, български граждани, овце и т.н. Този материал е до всички онези, чийто документ за самоличност удостоверява българско гражданство.
Трудно се пишат материали, отнасящи се за цяла една нация. Специално за България се изисква експертност, защото мозайката от „хора и идеали“, както е казал класикът, е огромна.
Ние от Socialni.bg не се оплакваме, защото сме наясно с това какво се върти в главата на масовия българин (да, дори и на теб, който четеш този текст в момента). Все пак „Обзора на Ганьо“ си е наш продукт, така че не говорим празни приказки, не сме вчерашни, защото подкрепяме думите си с действия.
Да бъдем по-конкретни, защото тая каша, която сме забъркали още в заглавието, най-вероятно ви обърква, а ние не искаме това. Сторихме го, защото по наше мнение Socialni.bg би трябвало да е синоним на креативност.
„Минути за реклама“
Тъй като този отдавна съществуващ израз вече придоби известност заради премиера на България Бойко Борисов, когато му подариха ментата (за негово съжаление в саксия, а не в бутилка), вече и ние започваме да следваме Бащицата по стъпките. Така де, от време на време ще ви удряме с по някой подобно заглавен абзац, с който ще се рекламираме.
Истината е, че ежедневно минаваме много път, за да ви даряваме с анализите, които четете. Включително и този, в който темата все още е каша, но както обикновено, ние оправяме нещата в последния момент.
Минутата за реклама няма да бъде нещо заядливо, или да мачкаме конкуренцията (нямаме такава)… добре де, обещах, че няма да се заяждаме. В анализите сме ненадминати, защото не го правим за модата, а защото все някой трябва да я върши цялата тази работа.
Да кажем „Да“ на далаверите
Неслучайно започнахме с това, че ние българите сме ненадминати като народ, но не пропуснахме да споменем, че сме овце. Когато някоя единица каже нещо, ние в никакъв случай не се бавим и минутка, за да го последваме – такива сме си.
Още Ганьови времена знаем, че келепир трябва да има и заради това никога не спираме да го търсим – в кръвта ни е, а тя вода не става. Далавери, келепири – все синоними на изгода.
Време е да бъдем една идея по-конкретни и да спрем да се лигавим говорейки пълни глупости. Когато става въпрос за далавери и регулярен келепирлък, няма начин да не се обърнем към Народното събрание.
Стига въздишки по старото време, които се правят в знак на това, че отказваме да приемем реалността. Това не е много полезно за нас като народ и най-лошото от цялата картинка е, че ние го знаем и въпреки това продължаваме да го правим.
„Божков vs. Свърталището на келепирджиите“
Признавам си, че ако можех да си позволя да плащам нечия друга храна освен моята, то щях да наема умни, кадърни и съвестни кадри, които да направят подобна игра за смартфони. В нея главният герой с малко тяло и голяма глава, украсена с лицето на Божков щеше да подскача по стълбите на Народното събрание и колкото по-близо отива към събарянето на сградата, толкова повече точки щеше да събира… или обратното, не знам.
Както и да е, има нужда от доизмисляне, но важното е, че има възможности, търсят се и ще става все по-добра и усъвършенствана. Важно е да мога да плащам храната на разработчиците – нещото, което най-много ме спира.
Така де, след публикувания колаж, някак си Божков не само, че подскочи нагоре в нивата, но мина и цял етаж към върха на държавното здание – нещо, което не всеки може да си позволи. Нещо повече, според Socialni.bg кашата, загатната в заглавието, ще се забърка именно в отношенията между почетния гражданин на Дубай и сградата срещу паметник „Цар Освободител“ или по-скоро срещу хотела, зависи как го гледаш.
В заключение
Каквото и да кажем за игрите и Божков, напоследък те са неразривно свързани. Няма спор, че нещата ще ескалират все повече и повече.
„Невъзпитаното хулиганче“ играе сериозни игри, в които изцяло той диктува правилата. Останалите играчи в сървъра се страхуват от администратора, но продължават да играят в нея не от интерес, а по-скоро от липса на кураж да напуснат.
Има ли шанс да видим и първи „изгорял“ в играта, или нещата ще се нормализират и Хулиганчето ще спре да трови Народното събрание. Трябва да се признае, че платформата е благодатна за развитието на различни сценарии, а Божков доказа, че въображение не му липсва.
Както казват на уличен жаргон: „Ше ги опрай тоз Божков“. Въпрос на време ли е да се срути всичко, което е строено толкова години заради яда на едно „невъзпитано хулиганче“?
Всъщност, трябваше ли ни един Божков, за да припомни на българските държавници, че не са непобедими, не са безсмъртни и най-вече, че властта не отива в тях и в задгробния живот. Постоянно чуваме, че сме напреднали, „България е в подем“, „България е сред първите в Европа по…“, но не сме ли още в античността, щом си мислим, че властта си отива с владетеля?
