С наближаването на края на година, повечето от нас правят равносметка на постигнатото през година и си поставят цели за следващата. Концепцията за „Нова година – ново аз“ вероятно е част или е била част от живота на всички нас. Целите, свързани с външния ни вид, работата и пътуванията са почти задължителен елемент от нашите списъци за настъпващата година.

Но замисляли ли сте се за личното ви време и за това в какво го инвестирате? Живеейки във века на бързия темп на живот и развиващите се технологии, времето, което инвестираме, за да прекарваме с близките си хора прогресивно намалява.

Схващането, че да си „пишем“ с тях или да провеждаме телефонни разговори е достатъчно, за да поддържаме близките ни отношения е масово в главите ни. Породено е от липсата на време, на енергия и от това, че приоритизираме други неща и забравяме за важността на живия контакт с хората.

Когато се замислих за моята равносметка за изминалата година се запитах кога за последно имах качествено прекарано време с близките ми приятели?

Това, което ни прави семейства не винаги е кръвната връзка

Времето прекарано с близките ви роднини и семейства безспорно е от изключително значение. Аз няма да говоря за него, по простата причина, че в забързания начин на живот и търсенето на повече успехи, по-добро образование и по-добра среда, много от нас (особено тези без брак и деца), не живеят в същото населено място, като семействата си.

Семействата не са само хората, с които делим една кръв, не са само тези, които ни отглеждат. С израстването и отдалечаването от семейното гнездо, човек избира своето семейство. Точно така, говоря за приятелите ни, хората, които избираме сами да са около нас и с които се грижим взаимно едни за други.

Старите приятели от училище или тези от университета, работа или от други места, на които сте ги срещнали. Всички те са важни, важни за вас, за вашата личност, развитие и щастие. Замислих се за всички това, след като осъзнах на колко от близките ми хора не съм отделяла достатъчно време скоро.

След като установих, че дългите часове, прекарани с тях в смях и споделяне, са се превърнали в 5 минути по телефона, ходейки от работа към вкъщи. След като разбрах, че с тези, които са далеч от мен и живеят някъде в чужбина, вече нямам време да се чуя и по телефона. След като разговорите с част от прекрасните хора, които срещнах в живота ви се превърнаха в няколко минути между лекциите.

Винаги бързаме, често сме уморени, умислени и подтиснати. Животът се превърна във вечно бързане, в стремеж да успеем с всичките си задачи, в световъртеж от цели и очаквания и. Бързаме и не спираме, за да имаме по-хубаво бъдеще, без да се замисляме какво имам е сега.

Стига, спрете… Времето е изчерпаем ресурс, лукс, намаляващ с годините. Отделяйте от него и за близките си хора, не само за личните ви постижения, защото те са тези, които ви правят успешни и ви държат, когато имате нужда от тях. Щастливият човек е успешен човек, не го забравяйте!