В период на абсолютна социална дистанция всеки открива поне по едно скрито нещо в себе си. Това е съвсем нормално с оглед многото време, което имаме.

Тъй като в близкото бъдеще ще разчитам именно на това – да имате неограничено време, до края на карантината ще пиша дълги материали в края на седмицата, които ще се опитвам да организирам като седмичен обзор.

Предполагам, че ще е ценно да видите какво ново се е случило през последните седем дни и така по-лесно бихте следели обстановката в държавата.

След като това е първият ми опит за общ преглед на седмицата, ще се надявам да сте толерантни към евентуални грешки.

Какво ново?

Преди няколко седмици публикувахме материал, в който говорим за това какво не сме направили вкъщи докато имаме цялото време на света.

От тогава доста неща се промениха и си помислих, че е време да напишем нещо подобно, но вече пречупено през призмата на събитията, случили се до този момент.

Какво се случи от тогава до сега? Не едно или две неща – диагностицираха още около 550 човека с опасния коронавирус, САЩ влезе в сериозна война с невидимия враг въпреки самонадеяния си президент Доналд Тръмп.

Какво ново? Да, може би трябва да сложим на масата и факти като това, че се появиха още няколко вида предизвикателства в социалната мрежа „Тик Ток“, Кристиано Роналдо качва видеа всеки ден как поддържа коремните си мускули.

Важно е да се отбележи, че нито пресата на португалската супер звезда, нито самонадеяността на Тръмп ни спасиха от скуката.

Дори и обичайният брифинг, който все още незнайно защо се класифицира като извънреден, с участието на генерал-майор Венцислав Мутафчийски, някак си омръзна на широката общественост.

Помня как преди всички в семейството се събираха около телевизионните екрани в 17:00 часа всеки ден, увеличаваха звука и слушаха как Генерала омайно им разказва приказки за вируса. Страшна гледка, но и нейната мода отмина.

И в крайна сметка, нека си признаем – старите събития също са част от новото време и заради тях изпитваме понякога една такава сладникава носталгия. Без нея българинът не би имал същия този колоритен характер.

Сега вече ще пиша за новото. Наистина!

Обещаното си е обещано и трябва да се изпълни. Днес е последният работен ден за тази седмица (очакват ни още три такива) и затова днес ще си позволя да направя обзор.

Не познахте! Няма да гадая какво ще се случва през следващите три почивни дни, защото няма откъде да знам.

Всъщност, сетих се! Хората масово ще нарушат забраните на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса, ще се засъбират на едни пищни софри, за да хапнат и пийнат и да си предадат малко болестотворни бактерии. След две седмици ще дойдат последствията и Генерала ще ни хока по телевизията.

Я, пророк! Не, реалист

В разговорите си с различни хора, все още разбирам, че има и такива наивници, които си мислят, че българинът ще седне кротко вкъщи около масата с компания от тесен семеен кръг и ще яде козунаци и яйца. Откога българинът се е променил, защото аз не вярвам.

Колкото и голяма да е волята на масовия българин, той все пак няма да устои на желанието да изпие една ракия със съседа Живко.

„Той Живака не бачка сега, с никой не се е срещал. Ония ден беше само за малко горе в едно отделение за изследвания на кръвта. Ама то за малко.“

Въпреки че стискаме палци на Живко да не е „лепнал“ вируса, шансът Генерала да го съобщи по телевизията е голям и затова препоръчваме да не се събирате с разни Живковци по празниците.

За първи път имаме наистина голям шанс да противодействаме на тази зараза и от нас зависи дали ще изпълним предизвикателството.

Какво още?

За тази седмица може да се каже доста. Нали е Страстна?

За жалост нищо хубаво не можем да си споделим – безработицата скочи рязко нагоре, имитираме контрол в ромските махали, държавници не спазват социална дистанция, а други проповядват да не го и правим. Но едно по едно – да започнем с ромските махали.

След като вдигнахме дебела бетонна стена и се опитахме да запечатаме цяло гето чрез диктаторски похвати, ромското население отново надигна вой до небесата, че се чувства изолирано.

Седмица-две по-късно ненадейно от някъде в социалните мрежи изтече запис на група роми в Петрич, играещи кръшни танци на улицата.

И родната полиция веднага осуети купона като наложи няколко глоби и респектира гражданите от малцинствен произход. Всичко за безопасността, нали Генерале!

Бюрата по труда ще експлодират съвсем скоро, а ние го решаваме с 40% повече българска продукция в големите магазини. Чакам момента, в който някой ще открие колко нелогично е предното ми изречение.

Не е логично, защото за пореден път в България нещата се правят половинчато. Вземат се мерки за нещо, но никой не мисли за другата страна на монетата.

Това, което се прави за доброто на едно, вреди сериозно на друго. Докато накрая не затворят малките магазинчета, дрогериите и всичко работещо, контролирано от български собственици.

След това активни ще останат само чуждестранните супермаркети и ние ще сме принудени да зареждаме провизии, наливайки пари в чужда икономика.

Ама не, нека да осигурят два рафта с български продукти на по-висока цена от тази на вносните.

Той българинът в кризата се чуди и без това как да даде с левче повече за мляко. Ама нали е българско?