Залипсвала си ми, моме. Оназ седмица те нема да си погукаме за нещата от живото, ама разбрах, отпускарка си била. Почна сезоно, а? София ке се опразни, ората отиват по морето и по чужбината, па тез, хартутниците, будалите- нека бачкотят, то требе некой и таз мръсотия да обърше.
Дойде и тоз сезон, девойче. Можеме да си кажеме едно „Наздраве!“ за началото на отпускарскио сезон, па да си пуснеме молбите, па да забегаме на село или по морето (то все тая). Изпотребала ми е работа- цела есен и зима бачкаме, време е да отпуснем сюртуко.
Днешният разговор с любимия ни събеседник има дъх на море, цаца, бира и картофки. Започва летният сезон, в който всеки мисли не толкова за работа, колкото за това, колко време ще му трябва да изтрезнее, за да отиде да се напие пак на Слънчака и колко са се вдигнали цените на шезлонгите, и чадърите със смяната на валутата.
Има ли планове Бай Ганьо за това лято? Какви са те и как разбира той отпускарския период? Останете с нас, за да разберете.
Изпрати ми паспоръта, да си платим курорта
Тодор Колев си го е казал, моме: Ше кажеш на жената, че съм се удавил у морето, да не ме чека за вечеря. Па азе ке си бичим кефо на Черноморец, ше отида у кварталната кръчма и ще поръчвам едно, две, па три, па четири.
Ше взема Бай ти Миле с мене, ей така, по мъжки да си одим, да тръсим русалки. Нали така им викат на онез девойки с опашките? Русалка от Русе, една такава, русолявка…Ох, чеде! Ке ѝ схрускам опашлето с панировка…
Чекай, че азе убаво сложих тигано, ама рибката е у морето още. Заплеснах се.
Какво мисля за отпуските и отпускарите ли? Ей са че ти кажем.
Азе имам едно такова особено мнение за отпускарите- малко са ми разглезотени тия от Софията. Чекат цела година да отидат да топнат гъзаре у морето. A то смърди на мазут и пикня, та се не трае.
Овъргалят се у водораслете, па излезат и са изпружат кат свине на шарена сенкя. После отидат у хотело на ол инклузиво, па и там се топнат у басейно.
Брех, ще кажеш, те тез ора много чистофатници ке излязат, гледаш ги, обичат да се плацикат у вода. Па после кат ми замиришат у градскио на киселяк…Малко лъжат тука батя си.
Па некои у Гърцията бегат. Там трошат чинии и пият узо- големата работа, вище, та се почудете. И като си ми отидел у чужбина да си печеш гъзо, по-богаташ ли го раздаваш от мирните люде?
Ама то яде и са оплаква, пие и пак се оплаква. Какво туй нещо? Ама климатико му не духал достатъчно силно, ама на възглавниците имало буболечка, ама вратата на терасата не може да се отвори…Абе, алоооооо, тебека на село ако те пратим с шут у гъзо, ке паднеш на прашуляко, па ке се изприщиш, че ще завъдиш алергия.
Много им е важно ората да им видят нахилените физиономии у Фейсбуко, па да си кажат: „Ей, то тоз по-щастлив от менека, бре!“- па то по цел ден мъкне чадъре по плажо, та да не плаща. И се мръщи, бе, все нещо му липсва.
Е са че ви видим големите баровци. Как ще ми се чудите за кое по-напред да разхлабвате кесийките- за гориво ли, за хотел ли, за пиене ли, за пуцанье ли.
Я съм го измислил мойто. Ич ме не мислете- язе ке съм си най-добре. С Бай ти Миле ке запием от сабале рикията и ке ни е зле, да знайш. Ама коги ни е най-зле, все така да сме, ееееей! Наздраве, па ей сега че ти разкажем чича ти Ганя как курорства най-арно.
Яж, пий и тъпчи у сако
Шведите ич ги не долюбвам, ама масата им най я обичам. Кат разбрах за шведската маса и хотело, еееееей таквиз ми стана‘а зъркелете. То ядене, пиене на поразия.
Станем азе сабахлем, че то имало някаква закуска, за която съм си платил. Слазам язе доле, у столовата- всичко пуца и трае, пуца и трае. Надуле едни бузи от храна, кат гладно попско дете на Задушница.
Немце, англичане, българе- всичко маже едни таквиз, тънки филийки с малко масълце и нек‘во сладко уж. К‘ви са тез боклуци- те чувале ли са за истинско сладко от ягоди или кайсии. Че им донесем следващио път, па току-виж бизнес сме завързале с хотело.
Гледам ги он, немецо, три пъти си слага от баницата. То он не виждал такива благини у неговата държава и тук все едно го пуснале у Рая. Ама и аз не се церемоних. Напълних си сако догоре с храна- платил ли съм-платил съм.
Онъз на рецепцията ме гледа с надути бузи, ама нищо ми не казва. Отидох аз на плажо, опънах си кърпите, седнах с жената, сложихме вестник отгоре, па като извадихме една софра- то не беха баници, филии, масло, салам, к‘во се сетиш.
Заблажихме, заблажихме. Топнахме се малко у морето, пуснах една вода, да им е гадно на туристите, па после, под чадъро ударихме по една за загрявка, да ни не апат комарете. Убаво си изкарваме, моме, ама то требе ти да си го направиш таквоз.
Аре, да стегам и аз багашериите, че пъто нас чека с Бай ти Миле. Стискай палци да забришем по една русалка и не казвай на жената къде съм, че с кремък ще ми одере изгорелио гръб. Аре, със здраве, па всичко друго ни чека на плажо.
