Абе, тия, маскарите у Народното събрание, некога пили ли са домашна рикия, че чак да забраняват на ората да я правят и да си я пият после? Тия са ненормални, бре! Моме, бесен съм, изпуших от зарана една кутия тутун и пак не мо‘ем се успокоим.

Всеки ден ново 20, братче, да са чудиш и маеш, и да си удриш главото у стеното оти посегат на най-милото ни. Ша ми казват те дали да правим рикия, дали да я пием и коги да я пием. Вие вече ни правите на шмекери, господа костюменца-педаленца.

Нямаше как да не фокусираме вниманието си върху новия наложен закон в държавата, който, сам по себе си, е абсурден, особено за производителите на домашна ракия…Като нашия любим събеседник. Днес той е бесен, защото това представлява потенциална заплаха за джоба и ежедневието му.

Със сигурност подозирате какво мисли той по въпроса, но нека разберем повече за неговите аргументи. Пиши я бегала таз държава, щом не можем да си правим рикията, без да се ослушваме кат‘ ягнета в лес…

Сухио режим иде

И пари да ми дават, нема да са отречем от джибрата. Та тя ми е слабост бе, моме, кат бех млад и зелен само туй са нагъваше. Има-нема, допие ти се, нема да пиеш една студена вода, а ке си сипеш първаче, за да ти тръгне денят как си требе.

Та нали джибрата ни сбира на масата?! Кат ти додат госке от другио край на Българията, нема да седиш със скръстени ръце или да ги гостиш безалкохолно, я- то туй е само за разредител, ако на некоя госпожа ѝ доде множко градусо.

Гледаме новините с бай ти Миле и са кръстим кат‘ грешни дяволи на тия схеми, които си правят онез, костюмираните. Защо народо требе да страда, че некой иска да са прави на парвеню и да си мисли, че може да ни казва как да си живеем живото?

Кат‘ сака да си пие ония ментета с балончета у скъпите кръчми, да си ги пие, ама да остави българино на мира. Изедници и чуждопоклонници са тия, не мо‘ем ги дишам, чак през телевизоро ми смърди на гняс.

Ша ми ровят те у мазата и у долапо да търсят рикия…Абе, алоу, вие, тикви заспали, чий тръсите у дома ми, ш‘ ма гледате кат‘ престъпник, че дръжим на бай ви Миле миналогодишния първак за черни дни. Трудни времена настъпват, еей!

Сухио режим иде и у назе, че станем кат‘ американците едно време, ама поне можем да въртим незаконни далаверки. Ша варим бе, кой ке ни спре, ама ш‘са крийм кат алтави да ни не гони чича ти милиционер.

Друго си беше да опънеш казаня у дворо или пред входо, да са сберат комшулуците, па да донесат мезенце и миналогодишна рикия, па да се веселите и онуй, свещеното, водното да си се вари кротичко на бавен огин. Ох, защо ще ни го забранят и туй бе?

Казал го е народо: „Без рикия нема оправия“ и те пак ми са отричат от бугарското. Мира не ми дава то‘о закон, ей, не можем да си намерим место, па и за рикията требе да мислим не‘къв тайник.

Па че и на ресторантите ке посегат. Какво да предлагат кръчмарете? Нек‘ви претенциозни вина с бълбученца и менте спирт ли? Ама я можем и вино да ти произведем и пак да е по-убаво от ония, италианските и французките.

То верно нема да посегат на назе, обикновените граждани, а ша душат у големите фирми дали нема рикия. Ама кат додат празниците зимъзка и всички фирми затръгат по коледни сбирки, к‘во ке пият? Кат отидеш да си правиш автомобило, он, майсторо, не пие бира, моме.

Фризурките, дет ти оправят чумбаса с к‘во мислиш, че се черпят през почивките? Нали съм ги снабдявал, бре, знам ги азе, че са ценителки на убавата домашарка.

Да опазим бугарския първак

Готов съм, моме, да вдигнем един протест пред оная, големата сграда, къде са събират онез, костюмарете, и да им крещим с цело гърло: „ДА ОПАЗИМ БУГАРСКИЯ ПЪРВАК!“. Как крещяхме за лево, така сега и за първако.

Лево можеш да го замениш с евро, но рикията не можеш с шампанско. Слушай, народе, пази си първако- не колата, не жената, не апартаменто, думам ви за най-ценното и най-милото.

Ако не си я пазите с кръв и пот, утре ке се събудите, ке ви додат роднините и ке ги черпите само с компоте. Ама срамо си е за вазе, вие ке червите бузета кат‘ ученички. На всички господа-хотелиери, фризьорки, автомонтьоре със златни ръце, думам ви: „Не дръжте рикията на видимо място. Скатайте я у некой долап, покрийте я с чорап ако требе, и кат‘ доде чичко милиционер, кимате и са усмихвате.“

Ама туй можем да го кажем и на манифестацията. Не знам как да организирвам азе таквиз неща, то требе и повечко акъл и да са говори с общините, май-май. Ти ке ми помогнеш ли?