Абе, нема да си кривим душата- убаво е летоска на моренце да отидеш, ама то туй със слънцето- да го чекаш цела нощ да изгрее, малко ми е аджаип работа (аджаип означава „странно“, „чудновато“). Вместо да се наспим, па после да одим на плажо, азе че кисна кат‘ прани гащи на то‘о ти песък с тия, пияндурниците, и после кат‘ изгрее, к‘во?

С края на шестия месец от годината, настъпва трескавата подготовка около посрещането на 01.07, или по друг начин казано „Джулай морнинг“ (July Morning). Старата хипи традиция ще бъде спазена за поредна година от млади и стари, готови да се забавляват на морския бряг до ранни зори, в които, изтощени от алкохола и емоциите, ще посрещнат изгрева на първата юлска утрин за 2026г.

Завалията Ганьо, нашият прекрасен събеседник, с дълбоки искрени емоции и чиста простота, се чуди, и мае на потенциалната логика и еуфория около това събитие. Какво ще ни каже този път, дали ще ни разсмее за пореден път със своите виждания? Ами, останете, за да разберете.

Ше изгрее ли, нема ли да изгрее

Ей, то това слънце кат Нова година го чекаме, бах ма‘а му! Отишли ми онез, младите, с дългите коси и китарите, потни кат все едно са биле цел ден на бостано и лежат, братче, лежат на песъко и са въргалят.

Седиш и са питаш: То туй пияно ли е, или мак’я му го е направила алтаво? Ама то туй мода ли е? Да седиш и да чекаш изгрево на плажо? Нощта е да спиш, бе, или ако ти е кеф на душичката, да опнеш жената.

Сбрале се с приятеле- па ти цел ден ше ги гледаш, що да ги гледаш и през нощта. То и таз тъмница и без това нищо се не види… Не, не го разбирам азе т‘ва.

То с тия цени на всичко- що съм платил азе за хотел, оти съм бил толкова път до морето- да одим да спим на плажо. То туй за улави ‘ора. Убаво е да се сбираме, да си пием, да се насвяткаме, ама дай да се наспим първо, а?

Обясняват ми, празник било да посрещаш изгрево- че, азе всека заран го срещам, ама не ми е чак празник. Свободни биле, щастливи биле- дрън, дрън, трънкина. Ке спите кат‘ заклани, кат‘ изгрее туй слънце.

Азе съм практичен човечец, знаеш ма. Като некой ми заговори за духовни глупости, азе се обръщам да видим от де духа ветъро. Моят Джолан морнинг  (заявява го много уверено, мислейки си, че по този начин се изговаря) съм го измислил вече.

Нали ти казах, че ке одим с Бай ти Миле да дирим русалки- е па още го чекам да си вземе отпуска от бригадиро им. Он нещо се мръщи, сбира веждаци, ама ке му стъпим- то вече се не търпи- требе си малко да топнем гъзаре у соленото водище.

Значи туй, що го обмислям е много арно, всеки бугарски човяк го прави и му се аресва. Ке седнем у кръчмата, ке си поръчаме една салатка, ама преди туй рикията, че без нея сме за никъде, ще има джоланче, нещо за настроение и една певачка с убаво гласище, и снага.

Танци, джумбиш, маанета- к‘во му требе повече на човеко. Па ако ни стане благо, ке усъмнем и посрещнем слънцето на маса. Ама азе планирам да се наспим кат‘ бел човек, па после да станем и да не ми дрънка дрънкалото да ставам.

Нема да чекам онуй, жълтото- то ше чека мене. Ще изгреем, па ше цъфнем и ше вържем. Едно шкембенце ше думнем у кръчмето и тогава ше одим на плаж. Ама то туй целото море и мазут, разбрах азе.

По новините го даваха, да. Ше загинем у мирно време, ей. Да събираме, барем, малко, па да го продаваме… Баси, ем да чекаш, да си недоспал, па после да са плацикаш у мазут…

Джолан морнинг по бели гащи

Бе мразим да одим на море баш по туй време. То нема къде да си намериш место на песъко- само нек‘ви алтави ти са влачат, кат минат покрай тебека, всичко става патаклама, настъпят те, паднат върху тебека (барем да е некое младо девойче, бря), бе, немам думи.

Вървим си азе една вечер и нек‘ъв ми препречва пъто- пиян на чук, моме, само да бегаш от таквиз, да не им падаш у краците. Вика ми: „Чиче, нещо зелено искаш ли?“- викам му: Ко туй уа, зелено- да не е онъз песен на онуй девойче…Ех, забравих му името.

Бе, къде се пее: „Зелено, зелено, всичките пари са ми в зелено“- па ако имаш зелено, дай го насам. Он са смее, пита ма дали съм сигурен. Как ще не съм, бе! Кат ти дават зелено, взимаш и беж, да те нема.

То па се оказа онуй, дето са пуши. Ей, колко срам брах пред младите, ей. Ама питам ги: „За чий го пушите т‘ва сега?“- той ми вика за кеф, да му било по-ярко и убаво. Кат‘ ти обришем един задвратник, ке се сетиш за майчиното млеко.

Я на Джолано не съм одил, нема и да одим, ама ше кажем нещо на моите ора: Вий ста разумни поне- слънцето ке изгрева всеки ден, ама джолано не чека- некой требе и таз работа да свърши. Със здраве, моме, па стискай палци да хванем онъз русалка.