Не нося титлата "travel influencer", нито "гражданин на света". Обичам да пътувам и се старая да го правя често. 11 държави, 11 столици, над 40 града не са достатъчни, за да кажа, че съм видяла много, но са напълно достатъчни, за да имам знания и впечатления как живеят хората в различните държави в Европа.

Противно може би на очакванията, това няма да е поредната статия, в която някой, който е всъщност никой, посочва недостатъците на България и как там – където и това да е само да не е тук, е по-хубаво.

Разбира се, след като започнах да пътувам видях много неща в държавите, които съм посещавала, които биха ми се искали да се случват по същия начин и в България. Но нека погледнем монетата и от другата страна. Пътуването не само ни отваря очите за света, но и за нашата държава.

След скромната една година живот в две различни от родината ми държави и след посетени 11 страни, успях да науча и оценя много неща в България. Някои бяха очаквани, а други истински ме изненадаха.

Предупреждение: Споделям моето скромно мнение на любител на пътуванията без желание да го натрапвам и без намерението то бъде релевантно с вашето.

Няма по-вкусна вода от българската минерална вода

Помня, когато живеех в Португалия и бяхме на екскурзия до градче подобно на Девин, където има минерални извори. Пред него имаше струпани много хора, наредени на опашка, чакащи да напълнят празните си бутилки с вода.

Наредихме се и ние да чакаме реда си, а аз трепнех в очакване да опитам наистина вкусна минерална вода, което до този момент не ми се беше случвало в Португалия. Уви, останах разочарована. Тогава осъзнах, че по-вкусна от нашата минерална вода няма.

Където и в Европа да си купувах минерална вода в бутилка не успявах да намеря тази, която ще задоволи жадувания вкус от небцето ми. Убедих се, че България е истински богата на вкусна минерална вода, чийто вкус поне до този момент не мога да открия никъде другаде.

Градският транспорт в България е на добро ниво

От най-западната точка, на която съм била (остров Терсейра в Атлантическия океан, владение на Португалия) до най-източната Ереван (столицата на Армения) мога с ръка на сърцето да заявя, че градския транспорт в България е на добро ниво.

Метрото в София е много по-точно, безопасно и поддържано в сравнение с други европейски столици. Автобусите са относително навреме, а който се оплаква от трафика в столицата или друг български град му предлага да посети Ереван, но не му пожелавам да бърза да хване полет и да попадне в задръстване. Или пък може би ви пожелавам точно това, за да разберете, че в България трафика и градския транспорт не са толкова страшни.

Езикът ни е уникален

Винаги ми е било много забавно, когато някой чужденец ме попита от къде съм, а аз отговоря България и последва втори въпрос „А вие какъв език говорите?“. Това не е единичен случай, а повтаряща се ситуация. Българската култура и език остават мистерия особено за хора от Португалия и Италия. Някои хора не знаят, че в България официалният език е български, а още по-малко знаят, че именно българският просветите Климент Охридски създава кирилицата за нуждите на българския народ и постепенно азбуката започва да се използва от много народи и държави.

След като ми зададат този въпрос леко се усмихвам и никога не съдя любопитния човек срещу мен, а с радост му разказвам за нашия уникален език.

Младите хора в България са умни и имат потенциал

През последните няколко години имам радостта да общувам с млади хора от цяла Европа. От всеки научавам по нещо, но най-важното, което научих е, че младите българи по нищо не отстъпват на младежите от други европейски държави.

Щастлива съм, че съм заобиколена с интелигентни и прогресивни хора, които са любопитни за света и своята собствена държава. Младите хора в България според мен са чуден пример за общество, което иска да се развива, за да може заедно с него да се развива и страната ни.