„Вас, които ме гледате с толкова обич, аз моля, оставете ме с моята скръб!“- вътрешните конфликти в човека са мрачни и с особено пагубна дълбочина. Борбата с тях е възможна, но изключително трънлива, изпълнена с напрежение.

Любовта започва да придобива посока, а близостта- оттенък на избор. В детството на много момичета обичта към двамата родители започва да се раздвоява в търсене на внимание и привързаност от бащата. Майката се възприема като опора, но и като граница, и тук, в неосъзнатата вътрешна динамика, се появява т.нар. Комплекс на Електра.

Този комплекс е все по-обсъждан в съвременната психоанализа, представящ се за аналог на Едиповия комплекс. Митологичните древногръцки образи са чудесно поле за асоциации и наименования на психологически и социални феномени, като разбира се, най-големите техни почитатели са самият Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг.

Разгледахме подробно Едиповия комплекс в предишна статия, а сега е време да вдигнем малко интелектуален и полезен шум за нещо, толкова подобно, но и различно по отношение на пола и импулса, който пали и опожарява цели съзнания. Комплексът на Електра съществува също толкова реално, колкото и Едиповият, а повече за него, можете да разберете в следващите редове.

Ти, баща-закрилник, ти, майка-съперник

Комплексът на Електра се разглежда от психологията като форма на поведение при момичетата, което се характеризира с чувство за съревнование между тях и техните майки в името на валидацията, получавана от бащите. Дъщерята притежава несъзнавано желание от замяна на своята майка като сексуален партньор на своя баща.

Присъствието на бащата в отглеждането на децата е възможно, независимо на колко ситуации сме попадали, в които той предпочита да не се намесва активно, и понякога именно неговата привързаност към дъщерята, се отключва това желание в нея, да бъде постоянно забелязвана от него в периода на своето психосексуално развитие.

Бащите покровителстват своите деца с мъжественост и чувство за отговорност към тяхната безопасност. Те са онези крале от сънищата, по които много девойки въздишат, онези недостижими със своята сила богове на силната любов, пред които фигурата на майката започва все повече да избледнява, превръщайки се в конкуренция.

Майката, от своя страна, несъзнателно започва да изпитва инстинкт за съхранение, състезавайки се с дъщеря си за първенство. Тук образът на бащата се превръща в идеален такъв от гледната точка на подрастващото момиче и в много по-късен етап- несъвършен идеал на съвършения мъж.

Обречеността на една съвременна Електра

Зад независимостта на много еманципирани съвременни жени, радващи се на своите успехи и безупречна професионална кариера, стои една Електра, която обречено се лута в търсене на идеалния партньор. Тя помита и преминава през редици от несъвършени кандидати, оставяйки след себе си само празни надежди за тях, но и за самата себе си. Защото съвършеният мъж е този, който прилича на нейния баща- възрастен, грижовен, улегнал и мъжествен.

За съжаление, това може да се превърне във фикс идея, която да подклажда единствено самота в житейските пътища на девойките. Образът на грижовния баща много често е фактор и в избора на професионална кариера.

Много често той прехвърля своите амбиции върху нейната все още не напълно развита решителност за това, как иска да се развива в бъдеще и това несъзнателно бива присвоявано от дъщерята и вменявано като нейна амбиция. Границата на контрол и възхвалата на собствените си достойнства е много тънка, а когато тя бива прекрачена, се помества автоматично образът на Електра.

Според Нанси Кътър, изолираната жена, която е преживяла травма от липсата на бащина фигура (смърт или развод), навлиза в един свят, населен с мъжки образи, сред които тя търси онзи герой, който ще прилича на баща ѝ. Той ще влезе в ролята на неин покровител и ще запълни празнините, които нейният родител е оставил на времето.

За съжаление, този сценарий е много често трудно постижим или просто не се случва. Избирайки Електра за своя партньорка, мъжът може бързо да усети стремежа към изграждането на съвършения мъж в неговия образ, и това да го отдалечи, и следователно да разочарова жената.

Карл Юнг и Зигмунд Фройд за Комплекса на Електра

Именно бащата на архетипите въвежда термина „Комплекс на Електра“ в психологията в книгата на Фройд „Теория на психоанализата“. Неговото предложение е терминът да се използва за описание на едипалния стадий на развитие при девойките от 3 до 6-годишна възраст. Според него точно тогава те развиват специална привързаност към своите бащи и започват да изгражда стена между себе си и майките си.

Според Психоанализата, етапът на развитие е важен за формиране на женската идентичност, формирането на първични модели за любов и привързаност, както и формиране на начина, по който по-късно се изграждат романтичните взаимоотношения. Както при Едиповия комплекс, така и при този на Електра, преодоляването става чрез идентификация с майката, приемане на собствената роля и пренасочване на емоционалната енергия извън пределите на семейството.

Призивът

Склонността към развитие на тези комплекси не е по вина на детето. Като настоящи или бъдещи родители, Вие трябва да подходите изключително внимателно в даването на здравословно възпитание на своите деца.

Крайните емоции и поведения довеждат до потенциална бъдеща самота и лутане между партньорите в търсене на идеалния човек, за който всички знаем, че не съществува дори в митологията.