„На мама супата е по-хубава“, „Мама прави таратора с настъргани краставици и с повече орехи“, „Мама глади дрехите по-хубаво“ Мама е мама, но не съпруга на детето си. Този опит за контрол дори в брачното ложе е все по-често срещан сериозен проблем, особено когато майката е и свекърва.
Тогава пред кандидат–снахата изскача болезнена ситуация, в която тя трябва да се чувства като на изпит, кастинг или героична битка в името на сърцето на с(в)инчето. Между любовта и контрола стои волята на две жени– на тази, която го е родила и на тази, която му е родила или предстои да му роди.
Но дори да не се стига до тези житейски избори, когато две жени застанат една срещу друга, а между тях е мъжът, който дори не знае защо е в тази позиция, обстановката става толкова нажежена, че и нестинарка ще изпита болка, ако върви върху жарта на отношенията. Когато границите между любов, грижа и зависимост се размият, тогава настъпва апокалипсис дори в отношения с неподражаем и приказен потенциал.
Ако мама е казала да прочетете тази статия– прочетете я, но ако е казала да не я …Все пак я прочетете.
Симбиозата между майка и дете
Още в първите си етапи на развитие, връзката между майката и детето е една от най-интензивните и фундаментални форми на емоционална привързаност. Тя се заражда още по време на бременността и продължава след раждането.
В началото новороденото не възприема, разбира се, себе си като отделен индивид и неговото усещане за сигурност и комфорт е неразривно свързано с обичта на неговата майка. Тя е източникът на храна, грижа, обич и емоционално успокоение.
Детето реагира на нейния глас и допир, а тя се научава да разпознава неговите сигнали, като плач, движения и мимики. Това е първоначалният диалог, който не се основава на думи, а на телесна и емоционална комуникация.
Дотук добре, но с течение на годините, детето расте и се учи да разпознава себе си като самостоятелна личност, и тук идва моментът, в който майчината обич трябва да започне да разпознава граници, давайки възможност за изграждане на идентичност. Не всяка жена обаче научава този ценен урок и години наред пази своето дете под зоркия си орлов поглед.
Връзката се превръща във фикс идея и зависимост, което може да затрудни вече порасналото дете да взима важни житейски решения– избор на спътница в живота, поемането на отговорност и създаването на свое семейство. От психологическа гледна точка, това означава, че границите между двете личности не са напълно изградени.
Спри, или мама ще стреля
Все повече жени изпадат в ситуация, в която, при запознанството с майката на своя партньор, започват да чувстват неудобство от нейното държание. „Няма да ми казваш как да си храня и поя детето“– Слушаме и изпълняваме (не съвсем).
Много жени, отгледали своите синове, не осъзнават, че моментът, в който те порастват и правят своите избори, независимо дали те ще имат след това болезнени последствия, майчината намеса тук е излишна. Тя може да бъде валидна под формата на приятелски или родителски съвет, но не категорично решение, сложено в устата на сина.
При токсичните майки, всяко дете започва да чувства вина от своите опити за независимост, страх да не разочарова майка си и прекомерна отговорност за нейното настроение и благополучие. И ето ката любовта, която трябва да се изразява в подкрепа, започва да пробужда излишно напрежение както между отношенията майка-син, така и между снаха-свекърва, и между партньорите.
Тази гърмяща змия от напрегнати взаимоотношения пълзи дълго и досадно по основите на семейния уют и постепенно достига апогей, който бележи край на чистотата, спокойствието и здравината на брака. Не, това не е гледната точка на неосъзнатия родител.
За него всяка намеса в професионалния или интимния живот се равнява на качествена протекция и радост от страна на детето. Всичко е една своеобразна илюзия, която крие опасни капани, постепенно превръщащи се в емоционален тормоз.
Този тип поведение съзнателно или не съвсем, се използва като средство за контрол и невъзможност за здравословна независимост. То води до затруднения в интимните отношения, силна зависимост от мнението на родителя и вина от поставяне на граници.
Едиповият комплекс
Нямаше как да не се обърнем към добрия, стар Зигмунд Фройд. Едиповият комплекс е психологическото понятие, което описва детското психосексуално развитие.
Тук детето изпитва силна привързаност към своята майка и силна конкуренция от страна на своя баща. Името идва от героя на Софокъл– Едип, който в трагедията несъзнателно убива своя баща и се жени за майка си. Фройд използва този герой като символ на несъзнателните конфликти в детската психика.
Постепенно този комплекс прераства и в юношеството, и по-нататък, където никоя друга жена не може да бъде достойна така, както неговата майка. Примери за идолизиран образ на майката имаме и в тъмните ъгли на човешката еволюция– серийният убиец Ед Гийн е един от най-ярките представители за това.
Неговата история вдъхновява автора на романа „Психо”, който впоследствие се екранизира от ненадминатия Алфред Хичкок, а по-късно и режисьора на биографичния сериал на Netflix- „Ед Гийн“. Въпреки, че е жертва на нейния драматичен деспотизъм, Гийн обожавал майка си, подчинявал се както може и това до голяма степен го изолирало от социума, моделирайки един бъдещ психопат с некрофилски фетиши. Древногръцката митология разказва драматичен сюжет, в който Едип, царят на Тива, убива баща си Лай и се жени за майка си Йокаста, без дори да подозира, че той е главният виновник в отцеубийство и кръвосмешение.
Да се върнем обратно на Фройд: Той предполага, че има редица поведения, които се резултат от този Едипов комплекс. Те се проявяват в ранна детска възраст, като се наблюдават следните неща:
- Майката се превръща в обект на желание за лично притежание от страна на детето;
- Неистова ревност от бащата;
- Гняв и недоволство при физическа близост между бащата и майката;
- „Когато порасна ще се оженя за мама“.
Ако тези прояви не бъдат забелязани навреме и не се говори с детето за това, колко проблематична може да бъде тази ситуация в бъдеще, се стига до следващите етапи в зряла възраст, които правят мъжа вечно търсещ самотник с дълбоки комплекси:
- Честа смяна на партньори;
- Търсене на постоянно одобрение от майката;
- Потискане на сексуалните желания към майката, които могат да доведат до импотентност;
- Склонност към връзки, обречени на провал;
- Финансова зависимост от майката;
- Влечение към по-възрастни жени;
- Страх от близост и интимност;
- Неспособност да се възприеме съпругата като партньор и любовник;
- Влечение към невъзможни любовни отношения.
За една качествена превенция от тези потенциални социални проблеми, детето трябва да се идентифицира с родителя от същия пол. Ето защо присъствието на бащата е толкова важно в живота на подрастващото момче- подкрепата, разговорите и мъжката сила, която може да даде родителят, е сигурен лек за неутрализиране на ранните прояви на Едиповия комплекс.
Разбира се, тук идва и ролята на майката, която също има значение в изграждането на баланса между своята майчина привързаност и моментите, в които трябва да бъде по-категорична.
Призивът
Потенциалната бъдеща съпруга по никакъв начин не трябва да се чувства длъжна да бъде възпитател на своя партньор. Тя е жената, която го привлича романтично, тя е най-милата подкрепа в трудните моменти и майка на неговите деца.
Тя е родител на своето бъдещо поколение и ето защо енергията на спасителя и покровителя трябва да бъде изцяло съхранена за децата. За съжаление клопката на токсичното майчинство все по-здраво затяга своите челюсти, съсипвайки здравите умове на толкова много мъже по света. Добавете към този световен феномен и нашенския, балкански манталитет, и химичната реакция става изключително бомбастична, с ясен край за скорошно избухване.
