Днес е сряда – малък петък. Средният ден от седмицата, в който хем ми се ходи на работа, хем не ми се ходи.
Ако трябва да съм честен, единственото нещо, което ме мотивира да живея днес, е идеята за тази статия, която сте започнали да четете. Искам да е свежа, защото навън вали и ще се опитам да помогна на метеорологичните условия в придаването на свежест.
Срядата е едно от най-приятните неща в седмицата и днес не прави изключение. Няма спор, че все пак мисълта за това, че остават още два дни докато дойде събота, която се свързва с тотално нищоправене и покой на душа и тяло, мъчи всички.
Тези неща всички ги знаят и няма да задълбаваме много в тях. Да бъдем оптимисти, четвъртък и петък не минават мудно, а дори напротив – по-бързи са от Q7-ца на светофар.
С какво ще ни занимаваш днес
Няма да успея да скрия това, че се изненадвам от факта, че сте наистина много мили днес. Не знам на какво се дължи, но най-вероятно е от оптимистичния увод.
Минутите за реклама ще ги оставим за най-накрая, така че сега ще обърнем максимално внимание на разните му анализи и обсъждане на злободневието. Ще направим разбор на поредната улика, изкарана от бизнесмена Васил Божков.
Както може би вече сте разбрали, Божков е споменал няколко имена на футболисти, играещи в българския футболен гранд ПФК „Левски“, но това не ядоса никого и не е важно.
Сега стана ясно директно от най-високото левскарско равнище (разбирайте Наско Сираков), че „Сините“ дължат на Божков 7 млн. лева. Драмите с „Левски“ още не са се разрешили, а Божков удря още и още.
То не бяха куриерчета, не бяха финансови министри, а сега съмненията падат върху най-високото държавно ниво – премиера на България Бойко Борисов (B B). Не върви на добре тази работа и специално съм си отбелязал да питам Ганьо в петък как го мисли целия цирк.
Сигурен съм, че ще успее да ми отвори очите като каже нещо наистина добро, защото все още си мисли, че думата „дузпа“ се пише със „с“, но знае всичко, което се случва в българския и световен футбол. Няма спор относно това, че тазседмичната статия, част от рубриката „Обзора на Ганьо“ ще бъде адски интересна, така че старайте се да сте в Socialni.bg в петък на обяд, за да я прочетете и бъдете готови за свежарски работи.
Спокойно, не си мислете, че сме си прахосали ей така минутата за реклама – мястото ѝ в края на статията все още е запазено и важи като оферта, така че ще се възползваме от нея каквото и да става.
Кои са имената и за какво се спрягат
Като за начало, в първото си интервю като собственик на мажоритарния дял от акциите на оброа, голмайстор номер 1 в историята на „Левски“ Наско Сираков сподели, че ще измисли вариант за справянето с финансовата криза на клуба. Това зарадва феновете, но тогава той премълча за 7-милионния дълг на „Сините“ към крупния бизнесмен, укриващ се в Дубай – Васил Божков.
След като и това стана ясно, финансовата ситуация, в която е столичният клуб, изглежда изключително тежка, а излизането от нея е въпрос по-скоро на божествен късмет, отколкото на усърден труд. Оставяме Наско да измъква "Сините" от водовъртежа на безпаричието и кризата.
Докато Сираков търси варианти за изход от калта, ние ще се отправим към следващото нещо, а именно проблемът със засилващата се заболеваемост от коронавирус. Явно той усети, че е позабравен и се опитва да напомни за себе си, но кой е виновен за това?
Вирусът ли е прекалено нахален, или ние хората сме супер глупави? Глупостта на българина винаги е изумявала дори самия него, но ситуацията, която се завъртя около болестта, мина някакви граници, сигурен съм.
Я кажи ся за тия маски ти…
„Носенето на лични предпазни средства в градския транспорт и други закрити пространства е крайно задължително“ – моля, това го възприемаме като нещо ново?! Защо?
Не е нормално да ни разхлабят каишката около врата и ние веднага да напълним барове и ресторанти, а в градския транспорт носенето на маски да се превърне в табу. Една бонус новина – чалгата рано сутрин все още е константа в превозните средства на „Център за градска мобилност“ и това е нещо, което убива част от трагичността на цялата ситуация.
Българинът за пореден път доказа, че доверие не може да му се има. Жалко за нас като нация, че още веднъж направихме „добро“ впечатление и се изходихме върху целия труд, който положихме досега.
„Кой ни каза, че можем да си правим каквото си поискаме, кой ни го позволи?“ – би попитал отново нашият възрожденски настроен дядо, седнал пред телевизора. Всъщност, предния път, когато ви споменах за него, забравих да ви запозная – това е дядо Добри.
Не се бъркайте от благото му име, изобщо не е добър. Ако беше млад в нашето време, щеше да се зове „зъл хейтър“, но той не ги знае тези изрази и в това е неговият чар.
Дядо Добри е институция, но не е толкова голям, колкото е Ганьо. На Ганя ви му плащаме и затова се старае.
Ако искате да четете анализите на Ганьо, можете да го направите само в Socialni.bg, в рубриката „Обзора на Ганьо“. Всеки петък на обяд… мале, тая реклама.
