“Мъжете са от Марс, жените от Венера и т’ва не е от днес и не не от вчера.“ Текста на тази “не комерсиална” песен ми се върти в главата от няколко дни. Не тя ме провокира да си събера мислите в един текст, но доста добре пасва за заглавие.
През последните месеци няма човек, с когото да не съм се заговорила на темата за мъжете и жените, равни ли сме, не сме ли. Това е повод за много задълбочени разговори, спорове на работа или в компаниите, в които попадам.
И аз взех, че доста сериозно се замислих над въпроса за равенството между половете
Между мъжа и жената няма знак за равенство и в това се убеждавам с всеки изминал ден. Даже не мисля, че на равното му е мястото там. Двата пола са уникални по свой си начин, което се дължи на много неща присъщи само и единствено за мъжа или за жената.
Но истината е, че различната биохимия, която се съдържа в мозъците ни е това, което различава Марс от Венера.
За голяма част от “типично мъжкото” и “типично женското” поведение можем да виним (или да поздравим) биохимичния коктейл, който се забърква в мозъка ни още от утробата.
Това прозрение не е плод на моите бедни познания по химия. Заимствах го от книгата “Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта”, която прочетох скоро.
На пръв поглед заглавието звучи супер стереотипно, но книгата разглежда ролите и поведението на двата пола с примери, които проследяват развитието на мъжа и жената още от еволюцията чак до края на 20 век. Докато препусках през страниците на тази книга открих толкова много истини за себе си и за мъжете и жените в моя живот, че чак ми идва пак да я прочета.
Знак за равенство между половете няма. Поне не и според биохимията. Равноправие между половете обаче е нещо, което трябва да съществува. На работното място, в семейството, в отношенията, в приятелството - във всяка сфера, където мъже и жени работят и общуват рамо до рамо.
Размяна на ролите - защо да и защо не
Ще споделя няколко размисли, които могат да прозвучат противоречиво. Но противоречието е нещо нормално в моя женски мозък.
Тенденциозно е мъжете и жените да си разменят ролите в обществото по една или друга причина. Това води до елиминиране на набор от стереотипи за двата пола, което отчитам като плюс.
Да влезеш в обувките на срещуположния пол и да започнеш да изпълняваш някои задължения, които не се водят “твои” не е толкова лошо. Това може да е доста интересен начин да си обясним поведението на другия пол, което понякога трудно можем да разберем.
Защото понякога е трудно да бъдеш мъж или жена и да успяваш да влезеш в рамката на изискванията, която пола ти поставя.
Другият полюс, който също подкрепям е, че тези “типично мъжки” и “типично женски” неща и поведения трябва да продължат да съществуват. Не можем да вървим срещу природата си и това, което ни се е паднало от лотарията на половете. (Добре, че са само два.)
Всичко друго, но не и очаквания
Очакванията не струват и няма човек, който да не се съгласи с това. Ама няма и такъв, който е спрял да ги има.
Това което и двата пола очакват е, че другият ще ги разбере по начина, по който те разбират себе си. Очакваме, че говорим на един и същи език щом се познаваме от години, но биохимичният коктейл в мозъка ни е доказателство за обратното.
И точно заради този опасен хормонален враг на отношенията между мъжете и жените ние често оставаме разочаровани от поведението на другия пол.
Тази тема предстои да бъде разнищвана и на следващото събиране и на по-следващото. Далеч съм от мисълта, че споровете за това кой пол е прав и кой крив ще спрат да бъдат актуални в близките поне 2000 години.
Едва ли ще се открие някаква нова истина защо мъжете се държат като мъже, а жените като жени. Но пък винаги е интересно да научаваме нещо ново за себе си и човека, с който споделяме живота си.
За финал искам да провокирам малко размисъл с тези две въпроса
Какво ще стане ако имаше само един пол?
А какво щеше да е ако има повече от два пола?
Според мен, ако имаше само един пол светът първо нямаше да съществува (по обясними причини) и второ дори и да съществуваше, щеше да е скучен и сив.
Ако имаше повече от два пола щеше да е прекалено интересно. Даже същинска лудница - повече глупави стереотипи и по-голяма надпревара за равноправие между всички полове.
Мъжете са от Марс жените от Венера и това е най-нормалното нещо на света.
