Сектите – едни безкрайни проповедници на духовно пречистване, водещи уязвимия към „пътеките на святото“ и разбира се, към източването на енергията и банковата сметка по възможност. Зад всяко едно обещание прозира тъмнината на безкрайния опит за власт и кражба на блясъка на човешката идентичност.
Един свят, пълен със забранено знание и прикрити действия, в който човекът търси смисъл, принадлежност и надежда, е този, в който съществуваме, създаваме поколение и му даваме нужния си житейски опит. Добре дошли в новото време, в което мистериозни социални групи обитават тъмните кътчета на реалността, даващи обещания за трансформация на личността и пълнота във всеки един смисъл.
За съжаление много неподозиращи хора попадат ежедневно с опасните мечи капани на тези, чиято дарба е да привличат и контролират обществото с положителни слова и сляпа вяра към чистота, и по-добър живот. Понякога черните овце носят най-белите души...Може би и ние трябва да бъдем като тях.
През годините е говорено неведнъж по този въпрос, но нека отново дадем гласност, за да се предпазим максимално от скритите трапове на съвременния начин на падение. Останете още малко с нас – тази статия ще доведе единствено до пристрастяване към нужни знания.
Думата „секта“ и нейното значение
Много често, в своята реч, ние употребяваме тази дума, без да даваме особено емоция и ясна дефиниция. Много често ние се шегуваме със своя приятелски кръг и сходния начин на мислене по дадени въпроси, че принадлежим към секта, но за щастие, това е просто подхвърлена шега, която лесно може да бъде забравена.
В един по-широк смисъл, сектата е движение, което се отклонява от традиционните религии и духовни практики, има си свои авторитети и обикновено изисква високо ниво на преданост, и подчинение. То си има своите установени правила, които трябва да бъдат спазвани с абсолютно уважение и без никакво съмнение или мисъл за последствия и това до голяма степен убива обективизма, и критичното мислене на „жертвата“.
Сектата е ревнивият, безработен партньор, който идва с безкрайни обещания за красив живот, започвайки постепенно да играе със съзнанието и паричните възможности на своята половинка. Партньорът е добър в манипулациите, говорейки за вярност и чистота в човешките отношения, безупречна вяра във всичко свято и особена слабост към мръсните печалби.
„Секта“ идва от латинското “secta”, което в буквален превод означава „направление“, „начин на мислене / поведение“. В Древен Рим спокойно се е говорело за наличие на философски секти, без това да притежава негативна конотация.
Тази думичка от безобидна се превръща в антагонист в периода на разпространение на християнството и недоверието на обществото към него. Обвинителното значение се появява още през Средновековието, приравнявайки „секта“ с „ерес“.
Добре дошла, невернице (разказ от първо лице)
„Работилница за самоосъзнаване“ звучи привлекателно за всеки човек, преживял изпепеляваща травма в живота си, която го прави уязвим и оголен в най-студените мигове на реалността. След поредното бягство от дома на моите родители, останала без приятели, любов и работа, аз отчаяно търсех път към контрол над емоциите си, и дори малка пътечка към достигане до истинската си същност.
Вяра в Господ? Това бе мираж и нещо, на което винаги се е гледало с далекоглед в моя живот. Попадайки ми като светлина в безкрайния магистрален тунел, „Работилница за самоосъзнаване“ докосна волята ми за започване на нов живот.
Без много обмисляне, се срещнах с Него – авторитетът, който черпеше всички новопостъпили с чай и бисквитки, пълни с обещания за дълбоко приятелство, адаптация и бързо справяне с всякакви проблеми. Звучи приказно, нали?
Казах „да“ без да се замислям, че венчалният пръстен е пълен с токсична отрова, която разяжда текстурата и дълбочината на моята идентичност. Последваха суми, които заплащах в името на положителния и дългоочакван ефект – „Всяко нещо изисква време и търпение“, ми се казваше често, а аз вярвах и вадех от джоба си пари, изкарани с честен труд.
Приходи, спестени за жилище, вещи, за които отдавна мечтаех и първа необходимост, бяха загърбени. Това ли беше първата необходимост? Приоритет беше намирането на себе си, а сумата се увеличаваше паралелно с ограничението и негативизма.
Зависимост от одобрение, потисничество и загуба на контрол над обективизма – това беше високата цена, която платиха моите наивност и слабост. Когато реших да си тръгна, скъсването с тъмния свят се равняваше на чупене на тежка верига.
Когато освободиш измъчено куче на синджир, то тича в първата посока пред очите си, надявайки се, че тя е правилната, която ще го заведе до подслона, храната и добрите стопани. Дълго се лутах в празнота и страх, че пейзажът отново ще скрие поредната дупка, в която ще падна.
И днес, с постоянните свои подозрения, аз все още недоверчиво скролвам в социалните си мрежи. Това, което успях да постигна е да помогна на много други хора да сложат не розовите, а диоптричните си очила, за да видят отдалеч колко е черна сянката на всички личности, облечени в бяло.
