Има празници, които очакваме с нетърпение, и които имат строго фиксирана, предвидима дата. Но има и един такъв, който сякаш отказва да бъде заключен в календара и типично около периода на овена, се дистанцира от нормата по един красив начин.
Този празник е Великден- период от два дни, следващ небесното време, движението на Луната, ритъма на пролетта и древни правила, съхранени през вековете. Той ни кара за миг да спрем да мислим за графици, точност и предвидимост, отпускайки ни със своята жива и пролетна нагласа за положителни емоции, и кратък отдих от ежедневните задължения.
Нека разберем малко повече за същността на този празник и защо се празнува на различни дати всяка година. Независимо какво време се очаква според синоптичната прогноза, Великден носи със себе си пробуждането, надеждата и началото на едни по-добри, и топли дни.
Едно християнско значение
Великден е от онези празници, които събират всички членове на семейството около трапезата, отрупана с цветно боядисани яйца, вкусни козунаци и печено агнешко. На този ден празнуваме възкресението на Исус Христос, дни след неговото разпъване на кръст.
Той винаги се чества в последния ден от седмицата- неделя, точно след първото пълнолуние след пролетното равноденствие или по друг начин казано, след първия ден от пролетта. Великден отбелязва не просто едно възкресение, а човешката победа над смъртта, предателството и придошлата надежда след отчаянието.
На фона на пролетта, която е един естествен фон на обновлението и новите начала, всеки един елемент от трапезата има своето значение. Яйцето е символът на новия живот и възраждането, свещта е символът на Христовата победа над тъмнината, а агнето е жертвата, поднесена в името на чистотата, и невинността.
В библейския контекст, празникът е кулминацията на християнската вяра- без възкресението, самата вяра губи своя истински смисъл. Смята се, че първите боядисани яйца, документирани в историята, са били още през XIII век, като това се е случвало благодарение на комбинацията от растителна боя и въглен.
Бягство от фиксираността
Датата на честване на празника се изчислява според сложна комбинация от астрономически и религиозни правила, установени още през IV век на Първия Никейски събор. Празнува се в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие, което се счита официално на 21 март.
Това означава, че празникът може да се падне между 22 март и началото на месец май. Православните християни спазват още едно правило и то е Великден да бъде след еврейската Пасха, защото събитията около Христовото възкресение са исторически свързани с нея.
Празнуването на различни дати при православни и католици идва от използването на различни календари. Католическата църква изчислява според Грегорианския календар, докато Православната църква изчислява според Юлианския календар.
Ето защо в много случаи датите се разминават с период от 1 или 2 седмици, но понякога съвпадат. Всичко започва на Първия Никейски събор през 325г, когато лидерите на християнската вяра решават заедно да въведат едно правило, за да няма разминавания между общностите.
През последните години има идеи за единна дата за Великден и използване на реални астрономически изчисления, но това би било трудно, защото традицията е силно вкоренена, както и фактът, че календарът е неизменна част от религиозната идентичност.
Значение на Великденския заек
Великденският заек е резултат от смесване на древни езически вярвания, природни символи и по-късни християнски празници. На пръв поглед може да изглежда странно как едно животно, различно от жертвения агнец, има общо с библейските събития, и как се превръща от един от най-разпознаваемите символи, но истината е много по-сложна и не толкова свързана с Библията.
Още в предхристиянските времена дивият заек е бил символ на плодородие и нов живот, а в германските и северняшките вярвания, това животно се свързва с пролетта и обновлението и то благодарение на богинята Еостре.
Нейното свещено животно е заекът, а тя самата е богиня на пролетта и природата. Други вярват, че традицията с великденския заек е донесена от Америка през 1700г от германските емигранти, които го наричат “Osterhase” или “Oschter Haws”.
Истината е, че не във всички страни по света Великденското зайче е символ на празника- то е популярно в Щатите, докато в страни като Германия, животното може да бъде Великденска лисица или петел.
Значение на Божия агнец
Нека се фокусираме и върху животното, пренасяно в жертва в чест на невинността и чистотата. Агнето е тихо, кротко и именно тези качества го превръщат в олицетворение на духовното изкупление и жертвоготовността.
Неговото значение идва от еврейските вярвания- на Пасха се жертва агне, с чиято кръв евреите намазват вратите си, вярвайки, че това ще ги предпази от гибел. В Християнската традиция агнецът придобива още по-дълбок смисъл, а именно от начина, по който наричат самия Исус- „Божий агнец“.
Както агнето се жертва в името на спасението, така и Христос се жертва са греховете на човечеството. В Християнството агнецът често е изобразяван с ореол на главата, носещ кръст или лежащ спокойно върху зелена поляна. Агнето е свързано с новото начало, защото периодът на активно раждане на малките на овцете е именно пролетта и точно това обединява в една концепция религията и силата на природата.
