Мълчанието е мощно средство, чрез което можем да изразим различни емоционални състояния – скромност, гняв, увереност, страдание. То няма звук, форма, невидимо е, но е едно от най-осезаемите неща, говорещо повече от множество изречени думи.
В нашия свят говоренето е прието като ключ към справяне с много проблеми, лек за душата и смело изразяване на собствената позиция. Тук мълчанието често изглежда като липса на каквото и да е мнение по даден въпрос, но всъщност истината е съвсем различна – тази проява има най-много смисъл и логика.
Много хора бъркат мълчанието с празното пространство на неизречените мисли и емоции, като не се замислят, че то притежава свой собствен език, пригоден само за тези, които не просто чуват, а се вслушват. Не толкова мълчаливо разгръщаме тази тема днес, за да изчистим опетнената репутация на мълчанието и да разгърнем един аспект от неговите пластове, видим и разбран от малцина.
Защото, когато агнетата спрат да блеят и замлъкнат, тогава настъпва моментът на душевен катарзис…Кларис.
Звукът на тишината
За разлика от речта, мълчанието по-рядко бива контролирано. С лицемерие можем да изкривим своите слова, но посоката на мълчание е една, издаваща нашето състояние директно.
Отказвайки да говорим, ние даваме на отсрещната страна ясната индикация, че искаме да поставим ясна граница или край на тема, която няма смисъл да бъде разгръщана. Понякога обаче тази тишина създава допълнително напрежение, което подтиква към негативни емоции и желание за комуникация, за да се разсее създалата се атмосфера по най-ясния начин.
От друга страна, този, който мълчи, може да контролира временно темпото и посоката на общуване. В ситуации, в които наши близки страдат, нашата по-качествена проява на състрадание е просто да запазим мълчание и да слушаме.
Стигаме до извода, че мълчанието може да има своя негативен и приятен звук, бидейки лекарство, граница, средство за власт и причина за допълнително напрежение. То никога не е еднозначно, защото в неговата невидима консистенция могат да се крият различни неизказани послания:
- „Не знам какво да кажа“;
- „Боли ме твърде много“;
- „Не искам да наранявам още“/ „Не искам да усложнявам ситуацията“;
- „Не те чувам“/ „Не искам да те чувам“;
- „Чакам да ме разбереш без думи“;
- „Отказвам да се намесвам“.
Контекстът е от решаващо значение – дали ще си мълчите със своята половинка, приятел или с непознат, смисълът е многопластов и може да крие различни свои интерпретации.
Мълчанието на влюбените
Един особен вид пространство изгражда мълчанието на двама влюбени: Наситеност от емоции, притеснение от истина или лъжовна реалност и чувства, които думите не могат да поберат.
В началото бе срамежливостта, плахите действия, нечутите слова и безброй трепети. Тогава сърцата се опознават, леко докосват своите артерии, докато не се слеят в едно…или се раздалечат.
Този вид мълчание е обещание за светли дни, в които близостта тепърва ще прераства и разгръща своите пъстри цветове. С времето то се променя и превръща в оазис на спокойствието и уюта, и знак за доверие, при което едничкото присъствие е достатъчно, а думите – напълно излишни.
Мълчанието на бягството
Когато човек бяга от ситуация, човек и чувство с мълчание, неговите стъпки са най-шумни. Представете си тропот на токчета или кубинки в тиха сутрин по стълбище – усещането е сходно.
То не идва от липса на чувства, а от нежелание да се сблъскаме с тях. Мълчанието не позволява на словата да влязат в съзнанието, защото това индиректно означава поемане на отговорност, за която все още не сме готови.
Мълчанието на бягството създава илюзия за защита, която сякаш ни оказва протекция срещу болката, която би ни причинил един разговор. Често обаче зад тази фасада се крие страх от поемане на рискове, избори или ситуация на временно напрежение.
Най-тъжният, безспорен факт е, че това мълчание затваря всякакви врати и възможности. По този начин никой не разрешава проблема и оставя едно неведение, което измъчва и провокира към по-остри реакции.
Нека си дадем сметка, че мълчанието не е липса на звук, а избор. Понякога – акт на любов, а в съвсем други ситуации – безгласен вопъл.
