Любовта се определя като едно от най-интензивните и завладяващи преживявания, които човек може да изпита.Но какво всъщност се случва в мозъка ни, когато се влюбим и може ли да се даде логическо научно обяснение?
Отговорът на този този въпрос е положителен, тъй като влюбването е много повече от емоционален процес - то е сложна химична реакция, управлявана от биологични механизми. Научните изследвания показват, че при влюбването се активира цяла редица от сложни неврохимични процеси, които могат да бъдат сравнени с ефекта на наркотичните вещества върху мозъка.
Чувството на еуфория, привързаност и дори обсебеност от личността на любимия човек не са само внушение, а са резултат от взаимодействието между различни хормони и невротрансмитери.
Биохимията на любовта: Каква е ролята на допамина
Допаминът е един от основните „хормони на щастието“, който играе водеща роля в системата за награждаване, с която нашият мозък ни манипулира. Когато сме влюбени, нивата на допамин се повишават значително, което ни кара да изпитваме силно удоволствие и възбуда в присъствието на обекта на нашите чувства.
Допаминът ни влияе като създава усещане за еуфория и мотивация от това, да бъдем около любимия човек. Освен това ни кара да се фокусираме върху партньора, мислейки непрекъснато за него.
Това чувство е много подобно на „пристрастяването“, тъй като на практика активира същите мозъчни центрове, върху които въздействат и наркотичните вещества. Отново допаминът е това, с което може да се обясни защо началните етапи на любовта могат да се усещат като силна зависимост и защо някои хора буквално губят ума си от любов.
Окситоцинът поражда привързаността, а серотонинът - обсебеност
Окситоцинът често бива наричан „хормон на любовта“ или по-шеговито - „хормон на гушкането“. Той играе много важна роля в изграждането на емоционалните връзки и доверието между хората, засилвайки чувството за близост и емоционална връзка между партньорите.
Най-характерното за него е, че се освобождава по време на физически контакт, като прегръдки, целувки и интимност. Това е хормонът, който подсилва доверието и чувството за сигурност между партньорите в една връзка.
Но окситоцинът далеч не е запазен само за партньорите, които са в романтична връзка - той е също така е отговорен за майчината привързаност и за връзката между родител и дете. Това показва колко дълбоко е вкоренен този хормон в нашите социални взаимодействия.
Серотонинът, от друга страна, обяснява защо се държим като обсебени. В ранните фази на влюбването нивата на серотонин в мозъка спадат, което води до ефект, подобен на обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР).
Това е причината, поради която влюбените хора често не могат да спрат да мислят за своя партньор. Намаляването на серотонина води до натрапчиви мисли за любимия човек и може да причини загуба на апетит и безсъние, които са често срещани “симптоми” при влюбване.
Това води до емоционални крайности, които варират от усещане за силна еуфория до чувство на безпокойство. След известно време, когато връзката между партньорите стане по-стабилна и се очертае някаква бъдеща траектория, нивата на серотонин се нормализират, и емоциите ни стават по-уравновесени.
Как любовта влияе на мозъчните функции и емоционалните връзки
Когато сме влюбени, активността в мозъчните центрове "за награда", особено в така наречените "вентрален тегментален район" и "нуклеус акумбенс", се увеличава значително.Това са същите мозъчни зони, които се активират при употреба на наркотични вещества.
Проучвания, проведени с помощта на ФЯМР (функционален ядрено-магнитен резонанс), показват, че когато влюбените хора виждат снимки на своите партньори, мозъчните им зони за удоволствие светват. В известен смисъл, това е много сходно на реакцията на човешкия организъм към наркотични вещества.
Това обяснява и защо усещанията при раздяла могат да бъдат толкова интензивни и дори болезнени. Тогава мозъкът буквално преминава през състояние на абстиненция, което води до депресия и редица неприятни усещания в тялото.
В любовта важна роля играе и хипокампусът - това е онази част от мозъка, отговорна за запаметяването на емоционално наситени събития. Интензивните преживявания с партньора остават дълготрайни следи в паметта, а романтичните моменти се запечатват по-силно, отколкото обикновените събития.
Мозъкът свързва определени песни, аромати или места със спомени за любимия човек. Тези механизми обясняват защо понякога дори години след раздяла определени стимули могат да ни върнат към емоциите, които сме изпитвали към даден човек.
В крайна сметка, макар че науката може да обясни как се случва любовта в мозъка ни, нейната магия и емоционална дълбочина, в голяма степен, остават загадка и именно това прави човешките взаимоотношения толкова вълнуващи, и уникални.
