В едно кафене влиза жена. Не е задължително да бъде най-атрактивната в помещението- тя е красива заради своята женска природа. Не носи най-скъпите дрехи, не търси вниманието на околните и не се опитва да впечатли никого.
Но почти веднага погледите се насочват към нея. Тя върви спокойно. Усмихва се естествено. Не се оглежда, за да провери дали някой я наблюдава.
Не се опитва да се хареса на всички. Говори уверено, изслушва внимателно и не се страхува да изрази мнението си, дори когато то е различно от това на останалите. Тази жена притежава нещо, което не може да се купи, а това трудно може да бъде изиграно.
Говорим за увереността, драги читатели. Поради това тази жена печели няколко различни реакции, като някои са наситени с възхищение, а други- със страх и неувереност, трети- чиста доза любопитство.
Много мъже биха искали да уловят тази жена, но бързо биват възпирани от интензитета на нейните принципи, амбиции и липса на притеснение от гледна точка на комуникация. Това ги подтиква да бъдат дистанцирани, иронични или дори пасивно-агресивни, демонстрирайки омаловажаване спрямо жената.
Защо се случва това? Наистина ли мъжете се страхуват от уверените жени, или това е просто поредният мит, базиран на минимална статистика? А може би е глобален феномен? Разберете гледната точка на авторите на Socialni.bg тук, в следващите редове.
Защо увереността не е арогантност
Една от най-често срещаните грешки в човешките взаимоотношения е объркването между увереност и арогантност. На пръв поглед двете могат да изглеждат сходни, защото и увереният, и арогантният човек говорят спокойно, защитават мнението си и не се страхуват да заемат позиция.
Ако обаче се впуснем малко по-дълбоко, ще открием, че те се ръководят от напълно различни психологически механизми. Разликата се корени точно във вътрешната мотивация и усещането за собствената стойност.
И тук идва първото различие с арогантността, защото тя много често се ражда от страха, че тази стойност може да бъде поставена под съмнение. Ако трябва да направим паралел с реална ситуация и сравнение, бихме го направили между две успели в своите цели жени.
Уверената жена ще заяви кротко и ясно за радостта от своя успех на базата целия положен труд, докато другата, ще изтъкне колко е добра, и че нямат база за сравнение нейният успех с този на останалите.
Истинската увереност не зависи от това дали ще получите адмирации и валидация. Тя съществува, дори когато никой не Ви наблюдава, докато арогантността, напротив- тя има нужда от публика.
Парадоксално, но истински уверените хора често изглеждат по-спокойни, по-смирени и по-отворени към чуждото мнение, готови да го изслушат и дискутират след това.
Затова увереността не отблъсква хората сама по себе си. Това, което понякога предизвиква дискомфорт, е когато чуждата увереност освети собствените ни съмнения. В такива моменти проблемът не е в уверената личност, а в начина, по който ние възприемаме самите себе си, като едни по-неуверени и страхливи хора.
Несигурността, която се крие зад мъжката самооценка
Нека се върнем от там, от където започнахме, а именно от фокуса. Една от най-честите причини някои мъже да изпитват дискомфорт в присъствието на уверена жена, не е самата жена, a начина, по който тя възприема себе си, поставяйки се в жестоко разместваната социална йерархия.
На пръв поглед това може да изглежда странно и твърде независимо в очите на носителите на патриархалните вселени. Ако един мъж има стабилно самочувствие, защо би се притеснявал от жена, която знае какво иска, изразява свободно мнението си и не се страхува да бъде себе си?
Отговорът е, че човек с изградена и стабилна самооценка рядко възприема увереността на другия като заплаха. Той не изпитва необходимост постоянно да доказва своята стойност, защото тя не зависи от сравненията с околните.
Жената, която е наясно със собствените си успехи, граници и лимити, насочва самочувствието си върху неща, които може да контролира, като например собствените си доходи, професионалните си успехи, вниманието, което получава от срещуположния пол и възприятието на одобрението на околните.
Страхът на мъжете идва от липсата на познаване на самите тях и тук жената няма вина и роля. Още в своя ранен етап, повечето от тях са възпитавани да бъдат силни, уверени и да не показват своите слабости… До този момент всичко в техния живот върви добре за тях- попадат на неуверени личности, контролът е налице до момента, в който не се появи една уверена жена, която разклаща техния себеконтрол.
А това, само по себе си, е голям враг за мъжката психика, която не понася усещането за несигурност. Това поражда силната нужда от контрол, ревност или дистанция. Уверената жена дистанцира несигурния мъж и това не е съзнателно.
Това се случва, когато тя самата не изпраща сигналите си, които някои мъже са свикнали да получават- несигурност от нейна страна, нужда от напътствия и възможност за контрол от страна на мъжа.
Истината е, че уверената жена не е задължително студена- тя може да бъде топла и усмихната, но с ясно поставени граници, които не бива да бъдат прекрачени. В противен случай рискувате да се превърнете в част от онази групичка мъже, която обсъдихме малко по-нагоре. А Вие не желаете това, нали?
