Ние, хората, обичаме да гледаме на себе си сякаш сме някакъв абсолютен връх на еволюцията - разумни, съзнателни и напълно различни от всички останали обитатели на планетата. Но дали това наистина е така?
Въпреки че наистина имаме културната надстройка, технологичния прогрес и абстрактното мислене, биологията всъщност упорито ни напомня за нещо друго - че ние сме не просто част от природата, а дълбоко свързани с нея и с останалите ѝ творения.
Факт е, че еволюцията не прави резки скокове. Тя се придвижва напред бавно, оставяйки следи. Истината е, че в нас всъщност има много повече общо с животните, отколкото бихме били склонни да си признаем.
Генетичните прилики между нас и животните са смайващи
Едно от най-убедителните доказателства за нашето сходство с животните се крие в молекулата на живота - ДНК. Най-близките ни роднини са шимпанзетата, с които споделяме малко над 98% от генетичната си информация.
Можете ли да си представите това? С други думи, почти всяка инструкция за изграждане на тяло, органи и жизнени функции е идентична!
Но не само приматите са близки с нас - човешкият геном има огромни прилики и с по-далечни видове. Човекът и прасето например споделят около 90% сходство в ДНК, докато мишките споделят с нас над 85% от генетичния си материал, а плодовите мушици са сходни на около 60%.
Това не означава, че приличаме на тях външно, но че основните механизми за живот, развитие и дори болести са много сходни. Не случайно някои от тези животни (мишките например) се използват в научните изследвания, с които се правят пробиви в лечението на различни заболявания при човека.
Поведенчески и социални паралели между хората и животните
Гените са само началото. Още по-вълнуващи са приликите в поведението и емоциите. Смятало се е, че само човек може да изпитва сложни чувства като съпричастност или скръб, но примерите от животинския свят опровергават това.
Слоновете стоят дни наред до починал роднина, милвайки с хобот костите му, а кучетата тъгуват, отказват храна, когато изгубят стопанина си. Гарваните могат да се разочароват и да променят поведението си при несправедливост.
Социалните структури при животните също удивляват със сложността си. Приматите се манипулират и лъжат, като сформират дори своеобразни “политически” съюзи, докато вълците поддържат ясна йерархия. Делфините не само си сътрудничат по време на лов, но и дори се обръщат едни към други по имена - те използват уникални звуци, с които всеки индивид може да разпознае кое съобщение е насочено към него.
Всъщност, в това отношение дори е възможно животните да ни превъзхождат, защото при нас често се случва когато назовем някого по име, да се обърнат двама или повече души, които се казват така. При делфините това не може да се случи.
Интелект и комуникация
Интелигентността съвсем не е изцяло човешка територия. Животните не само мислят, но и използват инструменти. Шимпанзетата например правят пръчки за лов на термити, враните сгъват листа, за да достигнат храна, октоподите се скриват в кокосови черупки като в броня.
Комуникацията също е навсякъде около нас. Пчелите танцуват, за да комуникират с останалите пчели и за да им кажат например на какво разстояние и в каква посока могат да стигнат до нектар.
Китовете и делфините пък използват сложни звуци, напомнящи език. Някои папагали могат не просто да повтарят думи, а да ги използват контекстуално, ясно показвайки разбиране.
Култура и обучение
Още по-невероятно е, че при някои видове се наблюдават културни особености в поведението. Става дума за черти, които се предават от поколение на поколение чрез обучение, а не чрез гени.
Един вид маймуни в Япония например, мият сладки картофи в морето - навик, който е научен и споделен в групата. Китовете в различните океани пеят по различен начин своите песни. Дори врани от различни райони имат собствени методи за отваряне на ядки.
В някой райони например враните пускат ядките пред коли на пешеходни пътеки. Това поведение се учи, променя и предава, точно както и при хората.
Етични въпроси: Как е правилно да третираме животните
Ако животните изпитват емоции, комуникират по между си, имат култура и сходни с нашите гени, тогава какво означава това за начина, по който ги третираме?
Дали е оправдано да ги използваме в лаборатории, както правим с мишките например? И дали е неетично да ги държим в циркове, зоопаркове и да ги експлоатираме за забавление, както се постъпва с делфини и косатки в плен?
Темата за животинските права става все по-актуална. Групи от учени и етици настояват някои високоинтелигентни животни, като маймуни и делфини, да получат основни права, като свобода от страдание и право на естествена среда.
Въпросът не е само морален, а и научен - колкото повече научаваме за тях, толкова по-очевидно става, че границата между нас и тях е твърде размита
