Предвид надигащото се напрежение в страната през годините, няма как сред общото негодувание, да не изникнат паралели между действителността в България и сюжетите в романите на Джордж Оруел. Тук истината е крехка, но жестока, свободата е условна, а властта – постоянно разрастващ се опасен организъм.
Романите „1984“ и „Фермата на животните“, макар и написани преди десетилетия, продължават да имат своя плашещ действителен отзвук към действителността днес такава, каквато я усещаме с всичките си сетива. Между политическата нестабилност, масовата дезинформация от медиите, празните обещания за промяна и контролa на властта, българите биват участници в сюжети, напомнящи за фикционалния мрак и алегоричния кръговрат.
Нека разгледаме подробно идеите на двата романа, защото техните идеи дават най-ясно възможността, всички ние да припознаем своята реалност именно в тях.
„1984“ – когато информацията е под контрол, а медиите са синоним на манипулация
Това е романът, който не пуска до последно вниманието на читателя с идеята да прочете „само още една глава“ преди лягане. Публикуван за първи път на 08.06.1949г. антиутопичната творба цели да се противопостави на могъщия и жесток тоталитаризъм, улавяйки най-типичните негови нюанси, които погубват идентичността на цяла една нация.
Този роман показва ясно прозорливостта на Оруел, който сякаш пророкува събитията в малки и лесно контролируеми държави като България, разбирайки ясно механизмите, по които работи властта. Основният паралел между живота на хората в книгата и случващото се в наши дни е многопластов и нюансиран с тъмнина – преправянето на историята, медийните манипулации, бедността и огъването на идентичността чрез промяна на говоримия език.
Когато намерите приликите в казаното дотук, ще Ви побият тръпки. И не защото Оруел пише страшни истории, от които ще сънувате кошмари, а защото самите кошмари излизат отвъд предела на фикционалното, живеейки в ежедневието на всички нас.
Това, което е общото в и отвъд страниците, е колко удобно и лесно системата може да ни подхлъзне, дори когато имаме доводи, с които да я подкопаем. Колкото и да бягаме от тази теза понякога, дори самите ни чувства са поставени под съмнение именно, защото действителността, която властта предлага, чупи естествените човешки механизми и лъжовно ги смазва с лепилото на манипулацията и хаоса.
Езикът тук – най-чистата форма на комуникация между човеците, е превърната в инструмент на властта чрез използване на сложен и неясен за голяма част от обществото образ на новоговора. Когато езикът се изражда, деградира и мисленето на хората. „Големият брат те наблюдава“ – кънтеж и шум в ушите на нацията, безпардонно набиван години наред, за да всее страх и масова пасивност.
„Фермата на животните“ – власт с вкус на свинско
Четете и Ви става страшно колко реалистично всички споменати животни в романа се доближават до различните социални прослойки, характеризиращи се с облагодетелстване чрез мързел, жажда за контрол, сляпа защита на алчността и омраза към общия враг. Издаден на 17.08.1945г. романът става една от най-популярните сатирични алегории не просто за този период, а за всички времена.
Създадените от животните седем основни заповеди е мрачна препратка към Седемте смъртни гряха, като седмият прави особено впечатление: „Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите“. А не се ли намираме и ние в такава илюзорна сфера, в която политиката ни обещава равенство под формата на лъжи и задкулисни действия, които показват противоположната реалност?
Дори в бунта и революцията е нужен водач, който бива покварен от алчността за контрол. Умното и работливо прасе е анималистичното огледало на всички онези политически представители, които обещават промяна, следвайки стари практики и методи за масово заслепяване.
Прасетата не се различават от хората, а правилата на т.нар. „Ферма“ биват постоянно променяни в името на едно добро обслужване с цели 5 звезди на елита. Устойчивост и стратегии за едно спокойно бъдеще липсват, защото както вече стана ясно: „някои са по-равни от другите“.
