Понеже виждам, че нещата не сработват по най-добрия възможен начин, смятам, че сега е време да се промени нещо. Решавам да ви полазя по и без това слабите нервички.
То и без това сте слаби в доста аспекти, та едни нерви ще ги прежалите. Няма да го правя гавра с труп, та заради това, когато ви видя, че се гърчите - спирам.
Обикновено, хората съдят нещата по външния вид първосигнално. Квалифицират безмилостно и след това безскрупулно превръщат съжденията си в догми, но те далеч не са библейски, каквито са обикновените.
Така е и с уводите, които пишем ние в Socialni.bg – ако написаното преминава дадени стандарти за дължина, читателят подсъзнателно се отказва от това да чете понеже „ги взима за скучни“. Това вече далеч не е библейско, но какво да се прави – поддържаме ниво, а това не е от най-лесните задачи.
Хората сме странни същества – правим лекомислени промени, свързани с нашето ежедневие и с лека ръка захвърляме всичко, което сме градили с години. Е, това ако не се взима за безразсъдно, то не знам накъде отива светът, в който живеем.
Повърхностността трябва да се смята за порок
Ако все още не е станало ясно, днес ще говорим за хората и техните пороци. Не е лесно човек да се откажеш от даден навик, но да си качеството да си повърхностен вече сякаш си я получаваме по рождение – раздават я в родилното.
Все пак, работата ни е да засягаме обществено значими теми, част от злободневието на улицата, правителството и останалите няколко неща. Животът е многоаспектен и не можем да си позволим да сме коне с капаци.
Вие сте повърхностни и се радвате от този факт. Защо сте глупави?
Имах едно време аз един преподавател, дето постоянно питаше дали не ни е тъжно, че сме глупави, та аз сега ви питам същото. Трябва да ви споделя, че в началото, когато ми дойде акълът в главата, се оглеждах за тъпи физиономии, гарнирани с празни погледи, през които да виждаш липса на заинтересованост.
С времето, човек се променя и някак си свиква с мисълта, че дори и умните погледи са измамно „пълни“. Светът е претъпкан с всякакви индивиди, привързани единствено към мисълта си за величие.
В него те влагат единствено опити да създадат романтичната история около това „какви са станали“, а не трудът по пътя към безмерната известност. Не искам да пренебрегвам значението на черния живот, но повярвайте, на белите също им е черен животът.
В България имаме един основен цвят
Ако щете, разпнете ме на кръста и ме хранете с мед, но песимизмът ми относно идеята, че животът на българина ще се подобри, няма да спре. Сега бързо обяснявам защо е така.
В цветовите гами, черното винаги е свряно в единия ъгъл. В черния ъгъл сме и ние. Сега оптимистите ще възкликнат, че видиш ли ти квадратът има и други зони освен четирите ъгъла.
Я стига глупости, че да не ви изключим шалтера с идеята за това, че всичко умира рано или късно. Пред смъртта всички сме равни, а жалките вечни оптимисти са по-ниски от тревата.
Реализмът винаги е бил опцията, избирана от страхливците без позиция, а оптимистите са истинските отличници в занаята на представяне на позиции. Защо?
Песимистът е Бог, макар и разпнат на кръст… и обича мед
Няма да изпадаме в напълно нелепи истории за това кой какъв бил докато си представя мнението пред другите. Ще допишем този текст с темата за оттенъците.
Класическият песимист-аматьор ще се старае да представи винаги всичко по най-кофти начин. Няма да го прави, защото му харесва, или понеже наистина го мисли – прави го, защото се очаква от него.
Я стига… не го ли мислиш – личи си. Ако мислиш онова, което излиза от устата ти, то винаги си проличава как искаш да скочиш и да захапеш с аргументи за врата всеки, който е готов да се опълчи.
Тук ще говорим за истинския песимист. Онзи, готов да се позове да използва гледната точка на реалистите под формата на реални факти, но да ги подложи на стабилна критика, имаща привкус на лек песимизъм и критичност – това правят професионалните песимисти.
Ако не сте имали среща с такъв, то време е да се постараете, за да се срещнете, защото ще ви обогати адски много и ще ви даде истинско просвещение в областта на живота български и теглото, което теглим ние. Да, вие най-вероятно сте заблудени и наивни, не сте свикнали да ви казват истината в очите и ще го разпънете на кръста.
Недейте! Това, че сте нелепи с наивността си и розови очила са ви заварени за слепоочията, между които няма никого, не означава, че песимистът отсреща говори празни приказки.
Бъдете достатъчно мъдри и преценявайте хората, които стоят срещу вас. Не гледайте назад, защото промените, които ви липсват, не са там.
Те са някъде отпред и чакат да бъдат открити, но докато сте извърнали поглед от онова, което стои отпред, няма как да видите, че то ви маха приканвайки ви да се приближите към него. Иска да прекарате време заедно и да ви накара да забравите онова, което е било.
Липсват ли ви промените, скапани наивни оптимисти?
